Чак Паланик - Боен клуб

— Сър! — казва келнерът. — Бихте ли желали да поръчате веднага? Сър! — казва той. — Всичко, което поръчате, е безплатно. Сър!

Представяш си как подушваш урина в супата на всеки.

Две кафета, моля.

Марла пита:

— Защо ни предлага безплатна храна?

Келнерът ме мисли за Тайлър Дърдън, отговарям.

В такъв случай Марла поръчва пържени миди, задушени миди с лук, рибно плато, пържено пиле, печен картоф с всичко и шоколадов мус.

През кухненския шублер трима строени готвачи, единият — с шевове на горната устна, ни наблюдават с Марла и си шепнат, долепили насинени глави. Казвам на келнера, дайте ни чиста храна, моля. Моля ви, не слагайте никакви боклуци в онова, което поръчваме.

— В такъв случай, сър — казва келнерът, — мога ли да посъветвам дамата да не яде мидите с лук.

Благодаря. Без миди с лук. Марла ме поглежда и аз й казвам, довери ми се.

Келнерът се врътва на пети и марширува към кухнята, за да отнесе поръчката ни.

През шублера тримата готвачи ми вдигат палци.

Марла казва:

— Да бъдеш Тайлър Дърдън носи някои благини.

Оттук нататък, казвам на Марла, ти трябва да ме следиш навсякъде нощем и да записваш къде ходя. С кого се срещам. Кастрирам ли някоя важна личност. Такива подробности.

Изваждам портфейла си и показвам на Марла шофьорската си книжка с истинското ми име.

Не е Тайлър Дърдън.

— Но всички знаят, че си Тайлър Дърдън — казва Марла.

Всички освен мен.

Никой в офиса не ме нарича Тайлър Дърдън. Шефът ми се обръща към мен с истинското ми име. Родителите ми знаят кой съм всъщност.

— Тогава защо — пита Марла — си Тайлър Дърдън за някои, а за други не си?

Първия път, когато срещнах Тайлър, спях.

Бях уморен, луднал, скапан и всеки път, когато се качвах на самолет, се молех самолетът да катастрофира. Завиждах на хората, умиращи от рак. Мразех живота си. Работата и мебелите ми бяха писнали и втръснали и не виждах никакъв начин да променя нещата.

Само да ги приключа.

Чувствах се в капан.

Бях твърде идеален.

Твърде съвършен.

Търсех начин да се махна от живота си. Ролята ми в света бяха порциите масло за еднократна употреба и тесните самолетни седалки.

Шведски мебели.

Снобско изкуство.

Взех си отпуска. Заспал съм на плажа и когато се събудих, там беше Тайлър Дърдън, гол и изпотен, цял в пясък, с мокра коса на фитили, спускаща се пред лицето му.

Тайлър вадеше от вълните плавей и го измъкваше на брега.

Беше сътворил сянката на гигантска ръка и седеше в шепата на създаденото от самия него съвършенство.

Един миг беше всичко, което можеше да очакваш от съвършенството.

Може би така и не съм се събудил на този плаж.

Може би всичко това е започнало, когато се изпиках на Камъка от Бларни.

Когато заспивам, всъщност не спя.

На другите маси в планета При Дени преброявам един, двама, трима, четирима, петима с насинени скули или смачкани носове, които ми се усмихват.

— Не — казва Марла. — Не спиш.

Тайлър Дърдън е отделна личност, която съм създал, и сега той заплашва да превземе истинския ми живот.

— Също като майката на Тони Пъркинс в „Психо“ — казва Марла. — Много яко. Всеки луд с номера си. Навремето ходех с един, дето се чудеше къде още да си закачи обица.

Опитвам се да ти обясня, казвам, че когато заспя, Тайлър ми отмъква тялото и разбитата физиономия, за да извършва престъпления. На другата сутрин се събуждам като претрепан, съсипан, и съм убеден, че изобщо не съм спал.

Следващата нощ си лягам по-рано.

Следващата нощ Тайлър разполага с тялото ми малко по-дълго.

Колкото по-рано си лягам, толкова по-дълго Тайлър ще разполага с тялото ми.

— Но ти си Тайлър — казва Марла.

Не.

Не, не съм.

Обичам всичко в Тайлър Дърдън — неговата смелост и акъла му. Наглостта му. Тайлър е забавен, чаровен, енергичен и независим, хората го гледат и очакват да промени техния свят. Тайлър е способен и свободен, а аз не съм. Аз не съм Тайлър Дърдън.

— Но ти си, Тайлър — казва Марла.

С Тайлър делим едно и също тяло и досега аз не съм го знаел. Когато Тайлър е правел секс с Марла, аз съм спал. Тайлър се е разхождал и приказвал, докато аз съм си мислел, че спя. Всички в бойния клуб и в Проекта „Разруха“ ме познават като Тайлър Дърдън. И ако вечер си лягам все по-рано, а сутрин се събуждам все по-късно, най-накрая съвсем ще изчезна.

Просто ще заспя и никога вече няма да се събудя. Марла казва:

— Също като животните в приюта.

Долината на кучетата. Там, където дори и да не те убият, ако някой те заобича толкова, че те вземе вкъщи, пак те кастрират.