Чак Паланик - Боен клуб

Това ми го каза човекът от специалния отряд. Каза ми го, когато пристигнах без куфара си и тепърва щях да хвана такси до вкъщи и да открия фланелените си чаршафи разкъсани на земята.

Представете си, казва онзи от отряда, как съобщавате на пътничка при пристигането й, че нейният вибратор е задържал багажа й на Източното крайбрежие. Понякога дори се случва да е мъж. Политиката на аеролиниите е да не се използват притежателни местоимения в случай на вибратор. Използвайте неопределената форма.

Вибратор.

Никога „вашият вибратор“.

Никога, ама никога не казвайте, че вибраторът случайно се е задействал.

Вибратор се е активирал и е създал спешна ситуация, изискваща евакуация на багажа ви.

Валеше дъжд, когато се събудих на „Стейпълтън“ — там имах прекачване.

Валеше дъжд, когато се събудих на път за дома.

По уредбата ни съобщиха — моля, възползвайте се от възможността да проверите креслата си за някакви лични вещи, които може да сте оставили там. После съобщиха името ми. Бих ли се срещнал с представителя на авиолинията, който ме чака на входа, моля.

Върнах часовника си с три часа назад и пак беше след полунощ.

На входа чакаше представителят на авиолинията, както и човекът от специалния охранителен отряд, за да ми кажат: „Хм, електрическата ви самобръсначка задържа багажа ви за проверка в «Дълес»“. Човекът от отряда нарече операторите на багажа „хвърлячите“. После ги нарече „обирджиите“. За да ми докаже, че може и по-зле, ми каза, че поне не е било вибратор. После, може би защото и двамата сме мъже и е един часът сутринта, ми каза също, че професионалният жаргон за стюардеса бил „космическа келнерка“. Или „въздушен матрак“. Стори ми се, че е облечен в пилотска униформа — бяла риза с малки пагончета и синя вратовръзка. Багажът ми бил освободен, информира ме той, и щял да пристигне на другия ден.

Човекът от охраната взе името, адреса и телефонния ми номер, а после ме попита каква е разликата между презерватива и пилотската кабина.

— В презерватива можеш да напъхаш само един хуй — осведоми ме той.

Хванах такси до вкъщи с последните си десет долара.

И местната полиция беше задала доста въпроси.

Електрическата ми самобръсначка, която не беше бомба, все още се намираше на три времеви зони зад мен.

Нещо, което е било бомба, голяма бомба, беше гръмнало тузарските ми масички за кафе от Нджурунда във формата на жълто-зелен ин и оранжев ян, които съвпадаха и образуваха кръг. Е, сега бяха на трески.

Моята гарнитура „Хапаранда“ с оранжевите калъфки, дизайн на Ерика Пекари, сега се беше превърнала в боклук.

И аз не бях единственият роб на инстинкта си за гнездене. Моите познати, които навремето се затваряха в тоалетната с порнографски списания, сега се затварят там с каталога за мебели на „Икеа“.

Всичките имаме еднакви кресла „Йоханесхоф“ със зелена раирана тапицерия. Моето прелетя, пламтейки, петнайсет етажа надолу и падна в един фонтан.

Всичките имаме еднакви хартиени абажури „Ризлампа/Хар“, направени от тел и екологична неизбелена хартия. Моите сега са на конфети.

Всичкото това седене в тоалетната.

Сервизът от прибори „Ал“. Неръждаема стомана. Подходящ за измиване в миялна машина.

Стенният часовник „Вилд“ от галванизирана стомана — о, трябва да го имам!

Рафтовете „Клипск“, о, да.

Кутии за шапки „Хемлиг“, да.

Улицата пред моя небостъргач блещукаше, посипана с всичко това.

Кувертюрите „Момала“. Дизайн на Томас Харила, предлагат се в следните цветове: орхидея, фуксия, кобалт, абанос, кехлибар, яйчена черупка или меланж.

Цял живот блъсках, за да си купя всичкото това.

Лесният за поддържане лак на моите масички „Каликс“. Комплектът ми от масички „Стег“, влизащи една в друга.

Купуваш си мебели. Казваш си: „Това е последното канапе, което някога ще ми потрябва в живота“. Купуваш го, после една-две години си доволен, че дори и да се обърка нещо, поне си оправил положението с канапетата. После — точният сервиз от чинии. После — идеалното легло. Завесите. Килимът.

После попадаш в капана на хубавичкото си гнезденце и ставаш собственост на нещата, които едно време бяха твоя собственост.

Докато се прибрах от летището.

Портиерът излезе от сянката, за да ми съобщи, че е станало произшествие. Полицията била тук и задавала много въпроси. Може би предупредителната лампичка на печката е изгоряла или пък е имало забравен котлон, от който е изтичал газ. Газът се е издигнал до тавана и е изпълнил всички стаи в апартамента от горе до долу. Апартаментът беше сто и петдесет квадратни метра, с високи тавани — газът сигурно е изтичал сума ти дни, докато напълни всички стаи. И когато стаите са се напълнили до долу, компресорът на дъното на хладилника е прещракал.