Чак Паланик - Боен клуб

Първо правило на бойния клуб: за бойния клуб не се говори.

Казвам на Уолтър, че съм паднал.

Сам съм си го направил.

Преди презентацията, докато седях срещу шефа ми и му обяснявах къде влиза по сценарий всеки слайд, щом поисках да пусна видеосегмента, той ме попита:

— Ти в какво се забъркваш всеки уикенд?

Просто не искам да умра без някой и друг белег по мен, казвам. Да имаш хубаво, стегнато тяло вече не е нищо. Вижте ги тия коли, чисто новички и недокоснати, излезли направо от автосалона през 1955-а — все си мисля каква загуба.

Второ правило на бойния клуб: за бойния клуб не се говори. На обяд сервитьорът идва на масата ти, двете му очи са насинени и е като гигантска панда след събирането миналия уикенд. Тогава си видял как приклещват главата му между циментовия под и коляното на сто и петдесет килограмов здравеняк, който го бъхти с юмрук между веждите отново и отново с тъпи, резки, млатещи звуци, които си чувал въпреки цялата врява — докато сервитьорът събере най-сетне дъх и пръскайки кръв, каже „стига“.

Ти не му казваш нищо, защото бойният клуб съществува само в часовете между началото и края на бойния клуб.

Срещаш хлапето, което работи в копирния център — преди месец си видял същото това хлапе, дето не се сеща един ордер да прикрепи или да сложи цветни листа между копирните пакети. Но това хлапе за десет минути беше бог, когато изкара с ритник въздуха на един счетоводител два пъти колкото него, а после се метна върху него и го удря, докато онзи омекне — тогава хлапето трябваше да спре. Това е третото правило в бойния клуб — когато някой каже „стига“ или припадне, дори и само да се преструва, боят спира. Всеки път, когато видиш това момче, не можеш да му кажеш колко страхотно се е било.

Боят е само по двойки. Само двама могат да се бият по едно и също време. Без ризи и обувки. Боят продължава, колкото е необходимо. Това са другите правила на бойния клуб. Хората в бойния клуб не са това, което са в реалния свят. Дори и да кажеш на хлапето в копирния център, че се е било добре, няма да го кажеш на същия човек.

В бойния клуб не съм онзи, когото шефът ми познава. След нощ в бойния клуб всичко в реалния свят се спихва. Нищо не може да те вбеси. Думата ти е закон и ако някой наруши този закон или започне да те разпитва, дори и това не те вбесява.

В реалния свят аз съм координатор на кампании за замяна на автомобили, облечен в риза и вратовръзка, който седи в тъмното с уста, пълна с кръв, и сменя чертежите и слайдовете, докато шефът обяснява на „Майкрософт“ как бил избрал точно този оттенък на бледо метличиново синьо за дадена икона.

Първият боен клуб бяхме само Тайлър и аз — млатехме се.

Навремето, когато се приберях ядосан, знаейки, че животът не следва петгодишния ми план, беше достатъчно да изчистя апартамента или да лъсна колата. Някой ден щях да умра без нито един белег и да оставя страшно хубави апартамент и кола. Страшно, ама страшно хубави — докато ги налегне прахът или следващият собственик. Нищо не е неизменно. Дори и „Мона Лиза“ се разпада. Откакто съществува бойният клуб, мога да клатя половината зъби в устата си.

Може би отговорът не е в самоусъвършенстването.

Тайлър никога не е познавал баща си.

Може би отговорът е в самоунищожението.

Ние с Тайлър продължаваме да ходим в бойния клуб заедно. Бойният клуб сега се намира в мазето на един бар, след като затвори в събота вечер. Всяка седмица, когато отидеш, намираш все повече хора.

Тайлър застава под единствената лампа насред черното бетонно мазе и вижда как светлината й трепка в тъмното, отразена в сто чифта очи. Първото, което Тайлър изкрещява, е:

— Първо правило на бойния клуб — за бойния клуб не се говори!

— Второ правило на бойния клуб — изкрещява Тайлър — за бойния клуб не се говори!

Колкото до мен, познавах татко близо шест години, но нищичко не си спомням. Горе-долу на всеки шест години татко си прави ново семейство в нов град. Не прилича много на семейство — по-скоро основава верига от семейства.

В бойния клуб виждате поколение мъже, отгледано от жени.

Тайлър, застанал под единствената лампа в следполунощния мрак на мазето, пълно с мъже, крещи останалите правила: Боят е само по двойки. Само двама могат да се бият по едно и също време. Без ризи и обувки. Боят продължава, колкото е необходимо.

— А седмо правило — крещи Тайлър — е, че ако това е първата ви вечер в бойния клуб, трябва да се биете.

Бойният клуб не е футбол по телевизията. Не гледате как тайфа непознати мъже през девет земи в десета се бият на живо по сателита с двуминутно забавяне и рекламите ви пробутват бира на всеки десет минути, а сега пауза за проверка на позициите. След като сте били в бойния клуб, гледането на футбол по телевизията е все едно да гледаш порнофилм, когато можеш да правиш страхотен секс.