Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Аха — обажда се Карлос и присвива леко устни.

— На следващия ден, по обяд… след като е пристигнала пощата, предполагаме — продължава Юна, — че Палмкруна звъни на номер в Бордо и…

— Не можахме да проследим номера повече от това — добавя Сага.

— Може да е на някаква централа, която се пренасочва към съвсем друга държава, друга част на света или обратно в Швеция — казва Юна. — Във всички случаи става дума за много кратък разговор, четирийсет и три секунди. Може би оставя само съобщение. Вероятно говори за снимката и за съдържанието на изнудваческото писмо и обяснява, че очаква помощ.

— Защото след това… няколко минути по-късно икономката на Палмкруна се обажда на „Такси Стокхолм“ и поръчва кола за два часа на името на Палмкруна до летище „Арланда“. Точно час и петнайсет минути след краткия телефонен разговор телефонът иззвънява. Директорът вече е успял да облече шлифера си и да обуе обувките си, но се връща и отговаря. Звънят му от Бордо. От номера, който преди бе набрал. Този разговор продължава две минути. Палмкруна изпраща последното писмо на изнудвача си със следното съдържание: „Вече е прекалено късно, и ти, и аз ще умрем“. Освобождава икономката, плаща на шофьора на таксито и се прибира вкъщи. Без да сваля шлифера си, Карл Палмкруна влиза в малкия салон, оставя куфарчето си изправено, стъпва върху него и се обесва.

Около масата настава тишина.

— Но това не е краят на историята — бавно продължава Юна, — защото телефонният разговор на Палмкруна поставя началото на нещо друго… Нает е международен убиец. Изпраща се професионалист, който да заличи всички следи и да се погрижи за снимката.

— Колко често… имам предвид в Швеция, действат професионални убийци — казва Карлос скептично. — Трябва да става дума за много пари, заложени за подобна поръчка.

Юна кимва безизразно.

— Палмкруна сигурно е прочел изнудваческото писмо по телефона, съдържащо банковия номер, посочен от Бьорн — включва се Сага.

— Не е особено трудно да бъде проследен някой посредством банков номер — мърмори Вернер.

— Приблизително по същото време, когато Палмкруна преобръща куфарчето, Бьорн Алмскуг се намира в интернет кафето „Дриймбоу“ — продължава Юна. — Влиза в анонимната си поща и вижда, че е получил два отговора от Карл Палмкруна.

— Разбира се, надява се Палмкруна да е написал, че е готов да плати един милион за снимката — казва Сага.

— Вместо това прочита предупреждението му, последвано от кратко писмо, което гласи, че вече е прекалено късно, че и двамата ще умрат.

— И ето че са мъртви — казва Полок.

— Можем само да гадаем колко се е изплашил Бьорн — обажда се Сага. — Той не е обигран изнудвач, просто се е възползвал от получения шанс.

— Какво прави той?

Петер ги гледа със зяпнала уста. Карлос му налива малко вода.

— Бьорн съжалява и се опитва да оправи нещата, като върне снимката на Палмкруна.

— Но Палмкруна е вече мъртъв, когато Бьорн му пише и обяснява, че се предава, че ще му изпрати снимката — казва Юна.

— Проблемът е, че снимката виси на стъклената врата в жилището на Пенелопе — пояснява Сага. — А тя не знае нищо за изнудването.

— Трябва да се добере до снимката, без да издаде опита си за изнудване — кимва Томи Куфоед.

— Не знаем как е смятал да обясни на Пенелопе, че снимката е изчезнала — усмихва се Сага. — Вероятно е бил обзет от паника, искал е да зачеркне всичко, надявал се е обстановката да се разведри, докато се крият на яхтата в архипелага.

Юна става, приближава се до прозореца и поглежда навън. Една жена носи дете в скута си и бута пред себе си по тротоара количка, пълна с пакети с храна.

— На следващата сутрин Пенелопе взима такси до телевизията, за да участва в дебат — продължава Сага. — Веднага щом тръгва, Бьорн се промъква в апартамента й, грабва снимката, хуква към метростанцията при Слусен, качва се на влака до Централна гара, купува плик и пощенска марка, изпраща писмото на Палмкруна, изтичва до интернет кафето и пише последното писмо до директора, в което съобщава, че снимката е изпратена. После се прибира в апартамента си, взима багажа, своя и на Пенелопе, и стига до яхтата, закотвена в клуба на Лонгхолмен. Когато Пенелопе приключва, тръгва с метрото от площад „Карлаплан“ вероятно директно към Хорнстул, откъдето извървява остатъка до Лонгхолмен.

— По това време убиецът вече е претърсил апартамента на Бьорн и е причинил пожара, унищожил до основи целия етаж.