Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Може ли да се провери състоянието на сметката му? — пита Вернер.

— Няма възможност за достъп до трансакциите му — казва Юна. — Но според собственото му завещание става въпрос за девет милиона евро.

— Финансовото му състояние е било доста лошо и не може да се разбере как е успял да спечели подобна сума законно — недоумява Полок.

— Установихме връзка с „Трансперънси Интернешънъл“, глобалната организация, бореща се срещу корупцията, но нямат данни за Палмкруна или за някого от Инспектората за стратегически продукти.

— Сумата е завещана на шестнайсетгодишно момче на име Стефан Бергквист, оказал се син на Палмкруна, син, който никога не е срещал… и който загива при пожар във Вестерос, само три дни след самоубийството на Палмкруна.

— Момчето никога не научава кой е истинският му баща — добавя Сага.

— Според предварителния полицейски доклад става дума за нещастен случай — уточнява Карлос.

— Да, но има ли някой, който да вярва, че огънят, убил сина на Карл Палмкруна три дни след самоубийството, е случайност? — пита Юна.

— Едва ли — съмнява се Карлос.

— Но това е пълна лудост — изрича Петер с пламнало лице. — Защо някой ще убива сина му, когото самият той не е виждал?

— За какво, по дяволите, говорим? — пита Вернер.

— Палмкруна фигурира през цялото време — казва Юна и почуква с пръст усмихнатия мъж на снимката. — Той е на снимката, подложен е на изнудване, намират го обесен, синът му умира и има девет милиона евро в банкова сметка.

— Парите представляват интерес — казва Сага.

— Поровихме се в живота му — пояснява Полок. — Няма друго семейство, няма интереси, не се занимава с инвестиции, акции или…

— Ако е вярно, че тези пари са налични в банковата му сметка, то доходите по някакъв начин трябва да бъдат свързани с поста му на генерален директор на Инспектората за стратегически продукти — казва Юна.

— Може да се е отдал на вътрешни сделки чрез подставени лица — гадае Вернер.

— Или въпреки всичко е взимал подкупи — казва Сага.

— Следвай парите — шепне Полок на английски.

— Трябва да говорим с наследника на Палмкруна, Аксел Рисен — казва Юна и става. — Ако има нещо смущаващо в решенията на бившия, би трябвало досега да го е открил.

В далечината откъм Техническия колеж Юна чува бучене на тромпети, свирене на свирки и приглушени, забързани удари на големи барабани. Група протестиращи се задава по улица „Уденгатан“. Двайсетина младежи с антифашистки символи. Носят табели, с които протестират срещу отношението на Тайните служби към членовете на „Бригадата“. Юна вижда да се развява пъстро парче плат със символа на дъгата и сърп и чук и чува как скандират със звънки млади гласове:

„Тайните“ вонят на фашизъм, държавата насърчава тероризъм!

Възмутените възгласи от „Уденгатан“ отзвучават, когато Юна Лина и Сага Бауер се запътват към идиличната уличка „Брахевеген“, по стръмно възвишение, издигащо се до църквата „Енгелбрект“. Бяха се свързали с Инспектората за стратегически продукти, където разбраха, че генералният директор работи вкъщи днешния предобед.

От лявата страна се намира красивият частен палат, където живеят братя Рисен в два отделни апартамента. Фасадата е величествена, но мрачна, от ръчно изработени тухли, инкрустирани с олово прозорци, художествена дърворезба и медни орнаменти около еркерите и комините.

Стигат до единствената, с тъмен блясък, външна врата и месингова табелка с името Аксел Рисен. Сага натиска копчето на звънеца. След миг тежката врата отваря висок, загорял от слънцето мъж, с приветливо изражение на лицето.

Сага се представя като комисар от разузнаването и обяснява накратко целта на посещението им. Аксел Рисен внимателно разглежда легитимацията й и вдига поглед:

— Съмнявам се, че ще мога да ви бъда полезен, но…

— Все пак винаги е удоволствие човек да се отбие тук — казва Юна Лина.

Аксел го поглежда учуден, но после се засмива одобрително на шегата му и ги въвежда в светлия висок салон. Облечен е в тъмносин панталон от костюм, светлосиня риза, закопчана догоре, и с пантофи на краката.

— Да седнем в оранжерията, там обикновено е малко по-хладно.

Следват Аксел през просторния апартамент, покрай широката махагонова стълба, в редица преминават през двата големи салона.

Оранжерията е остъклено място към градината, където високият жив плет хвърля зелени сенки и изгражда стена от листа и клони. Орхидеи без аромат и билки подправки са красиво подредени върху медна масичка, облицована с плочки.