Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Затварят вратата, сядат и поздравяват тези, които вече са заели местата си около масата.

— Искам да започна с това, че всички подозрения за лявоекстремистки атентат се отхвърлят — въвежда ги Сага.

Вернер шепне нещо на Натан Полок.

— Нали? — пита Сага на висок глас.

Вернер я поглежда и кимва.

— Да, така е — съгласява се той и се изкашля.

— Започни отначало — казва Карлос на Сага.

— Да… Пенелопе Фернандес е защитник на мира и председател на Шведската асоциация за мир и помирение — продължава Сага експозето си. — Има дълга връзка с Бьорн Алмскуг, който е барман в клуб „Дебасер“ на площад „Медбориарплатсен“. Тя живее на улица „Св. Полсгатан“ 3, а той — на „Понтонйергатан“ 47. В жилището си Пенелопе Фернандес е залепила с тиксо една снимка на стъклената врата между всекидневната и антрето.

Сага Бауер прожектира копие на снимката на екрана, заел едната стена на стаята.

— Направена е през пролетта на 2008 година във Франкфурт — разказва тя.

— Ето го Палмкруна — обажда се Карлос.

— Да, точно така — потвърждава Сага и продължава да сочи лицата в ложата. — Това е Понтус Салман, директор на оръжейния производител „Силенция Дифенс“. А този тук е небезизвестният Рафаел Гуиди. Търговец на оръжие, който отдавна е в бизнеса… наричат го Архангела на бранша, сключващ сделки най-вече в Африка и Близкия изток.

— В компанията си имат и една дама? — чуди се Бени Рубин.

— Казва се Агате ал Хайи — пояснява Сага, без да се усмихва. — Военен съветник в правителството на Судан и много приближена до президента Омар ал Башир.

Бени удря силно с длан в масата и се ухилва, когато среща раздразнения поглед на Полок.

— Дали това е обичайно? — пита Карлос. — Да се срещат така?

— Да, струва ми се — отвръща Сага. — Срещата на снимката е свързана с голяма доставка на произведено по лиценз оръжие за суданската армия. Сделката е оценена като уместна от гледна точка на сигурността и би била реализирана без съмнение, ако Международният наказателен съд в Хага не беше издал заповед за арест на президента Ал Башир.

— Било е през 2009 година, нали? — пита Полок.

— Нещо такова — казва Карлос.

— Не се писа особено много за това — продължава Сага. — Но арестът на президента е поискан за директна намеса в изтезания, изнасилвания и масово изтребление в Дарфур.

— Значи сделката е пропаднала — констатира Карлос.

— Не — отвръща тя.

— А снимката? Какво общо има тази снимка? Нищо? — пита Вернер.

— Пенелопе Фернандес, изглежда, не мисли, че е опасна, защото я е закачила на вратата си — казва Сага.

— Същевременно не е незначителна, тъй като е окачена да се вижда — отбелязва Карлос.

— Не знаем, може би е там само за да напомня как изглежда светът — разсъждава Сага. — Че някъде най-долу има няколко души, които се борят за мир, а най-горе властимащите вдигат наздравици с шампанско.

— Надяваме се скоро да можем да разпитаме Пенелопе Фернандес, но сме почти сигурни, че Бьорн Алмскуг е действал зад гърба й — продължава Юна. — Може би той знае повече за снимката от Пенелопе или просто налучква, но на 2 юни използва анонимен електронен адрес в интернет кафе и пише изнудваческо писмо на Карл Палмкруна. Писмото поставя началото на кратка кореспонденция: Бьорн пише, че разбира, че снимката е обезпокоителна за Палмкруна и че е готов да я продаде за един милион крони.

— Класическо изнудване — мърмори Полок.

— Бьорн използва думата „обезпокоителна“ за снимката — продължава Сага, — което ни кара да се съмняваме, че осъзнава колко сериозно Палмкруна ще приеме всичко това.

— Бьорн си мисли, че контролира ситуацията — казва Юна. — Затова истински се изненадва, когато прочита отговора на Палмкруна, в който той предупреждава изнудвача си. Директорът обяснява много сериозно, че Бьорн не знае с какво се захваща, и го моли да му върне снимката, преди да е станало прекалено късно.

Юна отпива малко вода.

— Какъв е тонът на писмото? — пита Натан Полок припряно. — Казваш, че е сериозен, но агресивен ли е?

Юна поклаща глава отрицателно и раздава копия от кореспонденцията.

— Не ги възприемам като агресивни, просто са много сериозни.

Томи Куфоед прочита писмата, кимва, разтърква бузите си с белези от шарка и записва нещо.

— Какво се случва след това?

— Преди да си тръгне за дома, икономката е помогнала на Палмкруна да окачи примката на тавана.

Петер се засмива:

— Защо?

— Защото не е могъл да го направи сам след операция на гърба — казва Сага.