Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Телефонът иззвънява и Юна вдига моментално. Обажда се Петер Неслунд от полицейския бус на остров Даларьо.

— Тъкмо говорих с екипа на хеликоптерната флотилия — съобщава той с напрегнат глас. — В момента са над залива Ерставикен с Пенелопе Фернандес.

— Жива е? — пита Юна с облекчение.

— Плувала е в открито море, когато са я открили — пояснява Петер.

— Как се чувства? Добре ли е?

— Така изглежда — пътуват за Сьодершюкхюсет 35 35 Болница в Стокхолм. — Бел.прев. .

— Прекалено рисковано е — рязко го прекъсва Юна. — По-добре я докарайте в полицията, ще извикаме лекарски екип от Каролинската.

Чува Петер да нарежда на някого да се свърже с хеликоптера.

— Знаеш ли нещо за останалите? — пита Юна.

— Пълен хаос. Загубихме колеги, Юна. Истинско безумие.

— Бьорн Алмскуг? — пита Юна.

— Не беше открит, но… нямаме информация за него, нищо не знаем.

— Извършителят изчезнал ли е?

— Скоро ще го заловим, островът е малък. Момчетата от спецчастите са на земята и във въздуха, лодки на бреговата охрана и морската полиция са на път.

— Добре — казва Юна.

— Не вярваш, че ще го хванем?

— Ако не сте го заловили веднага, значи се е изплъзнал.

— Аз ли сбърках?

— Петер — казва Юна спокойно и внимателно, — ако не беше реагирал толкова бързо, Пенелопе Фернандес щеше да умре, а без нея щяхме да сме за никъде, без връзка със снимката, без свидетели.

Час по-късно двама лекари от Каролинската болница преглеждат Пенелопе Фернандес в защитена стая под сградата на полицията. Превързват раните и й дават успокоителни, малко храна и нещо за пиене.

Петер Неслунд съобщава на шефа на Националната полиция Карлос Елиасон, че са идентифицирани тленните останки на двамата колеги: Ленарт Юхансон и Йоран Шьодин. Още едно тяло бе открито сред остатъците от полицейската лодка, вероятно трупът на Бьорн Алмскуг. Осиан Валенберг бе намерен мъртъв пред дома си, а водолази се бяха отправили към мястото, където бе свален спасителният хеликоптер. Петер допълва, че допуска и тримата на борда да се загинали.

Полицията не беше заловила извършителя, но Пенелопе Фернандес беше жива.

Знамената са свалени наполовина пред сградата на полицията, областният директор Маргарета Видинг и шефът на Националната полиция Карлос Елиасон провеждат пресконференция в залата зад стъклените стени на приземния етаж.

Комисар Юна Лина не присъства на срещата с журналистите, той и Сага Бауер слизат с асансьора в подземието, за да видят Пенелопе Фернандес с надеждата да получат отговор на загадките, да научат причините за всичко случило се.

Пет етажа под най-модерната част на полицията има отделени два апартамента, осем стаи за гости и две спални помещения. Направени са, за да гарантират сигурността на полицейското ръководство при кризисни ситуации, извънредни състояния и катастрофи. Стаите за гости се използват отпреди десет години за защита на свидетели под особена заплаха.

Пенелопе Фернандес лежи на болничното легло и усеща студ да нахлува в ръката й с увеличаване скоростта на капките.

— Даваме ти течности и хранителни добавки — обяснява доктор Даниела Ричардс.

С мек глас пояснява какво прави, докато прикрепва иглата в свивката на ръката й.

Раните на Пенелопе са почистени и превързани, удареният десен крак е зашит и бинтован, разкъсванията на гърба са промити и залепени, а дълбоката рана на бедрото е зашита с осем шева.

— Бих искала да ти дам малко морфин заради болката.

— Мама — шепне Пенелопе, облизвайки устни. — Искам да говоря с мама.

— Разбирам — отвръща доктор Ричардс. — Ще съобщя.

Топли сълзи се стичат по бузите на Пенелопе, стигат до косата и ушите. Чува лекарката да моли сестрата да подготви инжекция от 0,5 милилитра морфин.

Стаята прилича на обикновена болнична стая, може би малко по-уютна. Букет цветя стои на нощното шкафче, светли картини висят на боядисаните в жълто стени. Приятна библиотека от светла бреза е пълна с овехтели книги. Тук явно хората имат време да четат. Липсват прозорци, но лампата свети на тавана зад драперия, която прилича на перде, за да разсейва чувството, че се намираш в дълбок бункер.

Даниела Ричардс обяснява на Пенелопе, че ще я оставят на спокойствие, но може да натисне светещото копче за повикване, ако се нуждае от помощ.

— Тук ще има човек през цялото време, ако искаш да попиташ нещо или просто за компания — казва тя.