Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Заповядайте, седнете — поканва ги Аксел. — Тъкмо се канех да пия чай с шотландски бухти, би било приятно да ми направите компания.

— Не съм яла шотландски бухти, откакто бях на езиков курс в Единбург — усмихва се Сага.

— Чудесно — казва Аксел и излиза.

Връща се след няколко минути с метален поднос. Слага каната, чинийките с резенчетата лимон и захарницата в средата на масата. Малките тестени топки са увити в ленена кърпа. Аксел сервира внимателно на тримата, слага чаши и чинийки, и ленена салфетка до приборите на всекиго и после налива чая.

През врати и стени се чува слаб звук на цигулка.

— С какво мога да ви помогна? — пита Аксел.

Сага оставя внимателно чашата и казва с ясен глас:

— Имаме няколко въпроса към Инспектората за стратегически продукти и се надяваме да ни съдействате.

— Абсолютно, но в такъв случай трябва да позвъня и да проверя дали всичко е наред — пояснява той любезно и взима мобилния си телефон.

— Разбира се — отвръща Сага.

— Извинете, забравих името ви.

— Сага Бауер.

— Мога ли отново да погледна легитимацията ви?

Тя му я подава, той става и излиза. Чуват го да говори кратко, после влиза, благодари и й връща документа.

— Миналата година Инспекторатът е издал разрешителни за износ за Южна Африка, Намибия, Танзания, Алжир, Тунис — казва Сага забързано, сякаш не е имало пауза. — Муниции за тежки картечници, преносими противотанкови оръдия, гранатомети…

— И Яс Грипен 36 36 JAS Gripen — марка шведски бойни самолети. — Бел.прев. , разбира се — допълва Аксел. — Швеция си сътрудничи отдавна с много страни.

— Но никога със Судан?

Той отново среща погледа й и намек за усмивка пробягва по лицето му:

— Не допускам.

— Имам предвид преди заповедта за арест на президента Ал Башир — обяснява тя.

— Разбрах ви — казва той развеселен. — Противното би било напълно немислимо, нарича се „безусловна пречка“, излишно е да го обсъждаме.

— Вероятно сте успели да прегледате голяма част от решенията, взети от Палмкруна — интересува се Сага.

— Естествено — отвръща Аксел.

— Открихте ли нещо странно?

— Какво имате предвид под странно?

— Решения, които ви се струват особени — пояснява Сага и отпива от чая.

— Има ли основание за подозрения? — пита той.

— Това е въпросът ни към вас — усмихва се тя.

— Тогава отговорът ми е „не“.

— Доколко стигнахте назад във времето?

Юна чува въвеждащите въпроси на Сага за класификация, предварителна оценка и разрешение за износ, като същевременно наблюдава спокойното, съсредоточено лице на Аксел Рисен. Изведнъж отново се долавя цигулката. Звукът идва отвън, от отворения прозорец към градината. Мазурка с високи, тъжни тонове. После рязко прекъсва и започва отначало, пак спира и пак продължава.

Юна слуша музиката, мисли си за снимката на четиримата в частната ложа. Разсеяно докосва чантата си, в която носи копие.

Мисли си за Палмкруна, за това, как висеше с примка на шията, за завещанието и смъртта на сина му.

Вижда Сага да кима на нещо, което е казал Аксел. Зелен лъч преминава, трептейки, по лицето на Рисен и се отразява в медния поднос на масата.

„Палмкруна веднага разбира сериозността на положението, разсъждава Юна. Единственото, което Бьорн Алмскуг е трябвало да спомене в изнудваческото си писмо, е било, че Палмкруна на снимката е заедно с търговеца на оръжие Рафаел Гуиди. Директорът нито за миг не се е усъмнил в автентичността на снимката.“

Може би вече е знаел за съществуването й.

Или може би информацията на изнудвача за срещата в ложата е доказателство, че снимката съществува. Иначе нямаше да знае за нея.

Аксел долива чай на Сага. Тя маха троха от крайчеца на устата си.

„Нещо не е както трябва“, мисли си Юна.

Понтус Салман не се поколеба да посочи времето на срещата. Не изглеждаше снимката да го е обезпокоила.

Защо тогава е била заплаха в очите на Палмкруна?

Чува Аксел и Сага да обсъждат как изходните позиции за политиката на сигурност се променят, когато се вдига или се налага ембарго на дадени страни.

Юна мънка тихо, сякаш следи разговора, но всъщност продължава да мисли за снимката.

На масата в частната ложа е сервирано за четирима души и четирима са на снимката. Това означава, че петият, който държи фотоапарата, не е от гостите, за него няма предвидено място на масата, нито пък ще държи чаша шампанско в ръка.

Петият може би все още пази отговора на всичко това.