Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Бьорн.

— Сакото ти отива, Бьорн, но не забеляза ли и вратовръзката? Тя е неразделна част от него.

Приближава се до гардероба, вади синя кожена вратовръзка в същия нюанс като сакото и бавно прави възел около врата на Бьорн.

— Обадете се вие самият на полицията — казва Пенелопе. — Кажете, че сте хванали двама крадци.

— Не е забавно — отвръща Осиан начумерен.

— Какво всъщност искате? — настоява тя.

Той прави няколко крачки назад и разглежда неканените си гости.

— Не я харесвам — казва на Бьорн. — Но ти си стилен и моето сако ти отива. Нека тя носи скапания пуловер. Нали? Като бухала Хелге 22 22 Герой от шведска телевизионна детска програма през 70-те години. — Бел.прев. . Няма шведски вид, прилича на…

— Престанете — казва Бьорн.

Осиан пристъпва напред с ядосана физиономия и размахва юмрук във въздуха пред лицето на Бьорн.

— Знам кой сте вие — казва Пенелопе.

— Добре — отвръща Осиан с лека усмивка.

Бьорн поглежда учудено първо нея, после мъжа. На Пенелопе изведнъж й призлява, тя сяда на леглото и се опитва да успокои дишането си.

— Чакай — казва Осиан. — Ти също… гледал съм те по телевизията, позната си ми.

— Участвала съм в няколко телевизионни дебата…

— И сега си мъртва — смее се той.

Цялото й тяло се напряга от странните му думи. Тя се опитва да разбере какво има предвид и търси с поглед изход за бягство. Както е облегнат на стената, Бьорн се свлича на пода. Лицето му е бяло като платно, не проронва нито дума.

— Ако вие не искате да ни помогнете — казва Пенелопе, — ще попитаме друг, който…

— Искам, разбира се, че искам — прекъсва я той.

Излиза в антрето и се връща с найлонова торба, изважда стек цигари и един вечерен вестник. Хвърля вестника на леглото и отива с торбата и цигарите в кухнята. На заглавната страница Пенелопе вижда своя снимка, още една, по-голяма, на Виула и една на Бьорн. Над тази на Виула е написано „мъртва“, а над другите две „изчезнали“.

„Яхтена драма — опасения за три жертви“ — гласи заглавието.

Пенелопе се сеща за майка си, представя си я, ужасно изплашена, потънала в сълзи. Стои и не помръдва, обвила ръце около себе си, като в затвора.

Подът проскърцва и Осиан Валенберг отново влиза в спалнята.

— Ще се състезаваме — казва той нетърпеливо.

— Какво искате да кажете…

— Мамка му, мамка му как ми се иска да се състезавам!

— Състезание? — съвзема се Бьорн и пита с колеблива усмивка.

— Не знаеш ли какво е състезание?

— Да, но…

Пенелопе поглежда Осиан и осъзнава колко уязвими са, докато никой не знае, че са живи, докато никой не знае какво се е случило. Той би могъл да ги убие, тъй като всички вече вярват, че са мъртви.

— Иска да изпробва властта си върху нас — казва Пенелопе.

— Ще ни дадете ли телефона и пинкода, ако се съгласим? — пита Бьорн.

— Ако спечелите — отвръща Осиан, гледайки ги с блясък в очите.

— А ако загубим? — пита Пенелопе.

Аксел Рисен прекосява трапезарията и се приближава до прозореца, спира се и поглежда розовите храсти до желязната ограда, покрай улицата и нагоре по стълбите на Енгелбректската църква.

В мига, в който написа името си на договора за назначение, наследи и всички задачи и задължения на покойния Карл Палмкруна.

Усмихва се на себе си за превратностите на живота, когато изведнъж се сеща, че е забравил Бевърли. Стомахът му се свива от безпокойство. Веднъж беше казала, че ще отиде до магазина, но тъй като не се върна цели четири часа, той беше излязъл да я търси. Два часа по-късно я откри под един навес до Обсерваторията. Беше объркана, миришеше на алкохол, а бикините й липсваха. Някой беше размазал дъвка в косата й.

Разказа, че била срещнала няколко момчета в парка.

— Хвърляха камъни по гълъб, който беше ранен — бе обяснила Бевърли. — Помислих си, че ако им дам парите си, ще спрат. Но имах само дванайсет крони. Не бяха достатъчни. Вместо пари поискаха да направя нещо. Казаха, че ще смачкат гълъба, ако не го направя.

Беше млъкнала. Сълзите напираха в очите й.

— Не исках — шепнеше тя. — Но ми беше жал за птицата.

Взима телефона и набира номера й.

Докато слуша сигналите, гледа надолу към улицата, покрай сградата, която преди бе наета от китайското посолство, и към по-отдалечената тъмна фасада, в която се помещава главният офис на католическата организация Opus Dei.

Братя Аксел и Роберт Рисен делят една от големите къщи на улица „Брахевеген“. Сградата се намира в средата на Леркстаден, елитна градска част между Йостермалм и Васастан 23 23 Централни квартали в Стокхолм. — Бел.прев. , с видимо еднообразна архитектура, напомняща за рояк братя и сестри.