Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Жилището на семейство Рисен се състои от два просторни самостоятелни апартамента, всеки на по три етажа.

Бащата на братята, Ерлоф Рисен, покойник от двайсет години, е бил посланик в Париж, а по-късно и в Лондон, докато чичо им, Турлейф Рисен, е бил прочут пианист, свирил в бостънската „Симфони хол“ и виенската „Гросер Мюзикферайнзал“.

Благородническата фамилия Рисен се е състояла главно от дипломати и музиканти. Две професии, които всъщност си приличат — и двете изискват отзивчивост и преданост.

Съпрузите Алис и Ерлоф Рисен имали странно, но логично споразумение. Отрано решили по-големият син Аксел да се посвети на музиката, а по-малкият Роберт да върви по стъпките на баща си като дипломат. Но тази договореност изведнъж се преобърнала с главата надолу, когато Аксел допуснал съдбовна грешка. Бил на седемнайсет, когато се наложило да се раздели с музиката. Постъпил във военно училище, а Роберт се отдал на музикалната кариера. Аксел приел наказанието си, мислел, че било разумно, и не пипнал цигулката оттогава.

След случилото се в онзи мрачен ден преди трийсет и четири години майката прекратила всякакъв контакт със сина си. Дори и на смъртното си ложе не искала да разговаря с него.

След девет сигнала Бевърли най-сетне отговаря.

— Ало?

— Къде си?

— Аз съм…

Тя отмества слушалката и той не чува продължението.

— Не чувам — казва той. От уплахата гласът му звучи рязко и напрегнато.

— Защо си ядосан?

— Кажи къде си? — моли я той.

— Какво ти става — отвръща тя и се смее. — Тук съм, в моята стая. Това лошо ли е?

— Просто се притесних.

— Не ставай глупав, ще погледам само предаването за Виктория 24 24 Шведската престолонаследница. — Бел.прев. .

Бевърли приключва разговора, а той продължава да изпитва безпокойство поради немощния й, както му се струва, глас.

Поглежда телефона и се колебае дали да не й се обади още веднъж. Но телефонът внезапно иззвънява в ръцете му, той се стряска и отговаря:

— Рисен.

— Йорген Грюнлихт е.

— Здравей — казва Аксел леко учуден.

— Как мина срещата с референтната група?

— Мисля, че беше полезна — отвръща Аксел.

— Кения имаше приоритет, надявам се.

— И сертификата за краен потребител от Холандия — допълва Аксел. — Много въпроси чакат обсъждане, ще се позабавя да взема страна, преди да се задълбоча…

— Но Кения… — прекъсва го Грюнлихт. — Още ли не си подписал разрешителното за износ? Понтус Салман не ме оставя на мира и се чуди защо протакаш цялата работа. Това е дяволски голяма сделка, която вече е закъсняла. Инспекторатът за стратегически продукти им е дал толкова положителни индикации, че вече са започнали производството. Продукцията е готова, ще се придвижи от Тролхетан до гьотеборгското пристанище, собственикът ще пристигне утре с товарен кораб от Панама, ще разтоварят през деня и на другия ден ще бъдат готови да натоварят боеприпасите.

— Йорген, разбрах всичко това, прегледах документите и, разбира се… ясно е, че ще подпиша, но аз току-що започвам и за мен е важно да проявя особено внимание.

— Въпреки че аз самият съм прегледал сделката — засяга се Йорген. — Без да забележа каквито и да било неясноти.

— Не, но…

— Къде си сега?

— Вкъщи — казва Аксел учудено.

— Ще изпратя документите с куриер — лаконичен е Йорген. — Той ще те изчака да подпишеш, за да не губим повече време.

— Не, утре ще ги прегледам.

Двайсет минути по-късно Аксел излиза в антрето, за да получи пратката на Йорген Грюнлихт. Изненадан е от настойчивостта, но не вижда причина да бави сделката.

Аксел отваря вратата и посреща куриера. Топлият вечерен въздух нахлува заедно с думкащата музика от празненството по случай приключването на годината в колежа по архитектура.

Поема папката и по някаква причина се смущава да подпише договора пред куриера, като че ли е някой, който е готов на всичко, стига малко да го попритиснат.

— Дайте ми една минута — казва Аксел и го оставя в антрето.

Минава по коридора вляво, покрай долната библиотека към кухнята. Подминава работния плот от тъмен камък, черния лъскав шкаф и спира до хладилника с двойна врата и машина за лед. Изважда малка бутилка минерална вода и отпива, разхлабва вратовръзката си, сяда на високия бар и отваря папката.

Всичко е прегледно и изглежда в ред, не липсва нито едно приложение, становището на Съвета по контрол на износа, класификацията, предварителното одобрение, копията за Комисията по външна политика и обявата за търг.