Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Отключват и влизат в антре с чамов под. Краката на Пенелопе толкова силно треперят, че тя ги усеща като безчувствени. Търси опора с ръка. Стените са с плюшени тапети с изрисувани медальони. Толкова е изморена и гладна, че къщата й се струва нереална, сякаш е направена от коледни бисквитки. Навсякъде висят посветени на някого, рамкирани снимки. Подписи и поздравления, написани със златисти букви или черен туш. Разпознават редицата от лица от шведска телевизионна програма: Сиверт Йохолм, Бенгт Бедруп, Шел Льоно, Арне Хегерфорш, Магнус Херенстам, Малена Иварсон, Якоб Далин.

Продължават навътре, през всекидневната в кухнята, озъртат се с безпокойство.

— Не можем да останем тук — шепне Пенелопе.

Бьорн отваря вратата на хладилника. Пълен е с пресни продукти. Къщата не е необитаема, както си мислеха. Бьорн се оглежда и изважда кашкавал, половин салам и пакет с мляко. В килера Пенелопе намира една франзела и пакет корнфлейкс. Настървено късат хляба с ръце, подават си кашкавала и отхапват парчета, които трудно преглъщат. Бьорн пие на големи глътки мляко направо от пакета. От ъгълчетата на устните му то се стича надолу по врата му. Пенелопе яде салам с черен пипер и корнфлейкс, взима пакета с мляко, пие и се задавя, кашля и отново пие. Усмихват се нервно един на друг, отдалечават се от прозореца и не спират да ядат.

— Трябва да намерим дрехи, преди да продължим — казва Пенелопе.

Лутайки се из къщата, бавно усещат странната тръпка на топлина от храната. Тялото се съживява, сърцето бие силно, стомахът понаболява, кръвта се раздвижва.

В първата спалня със стъклена врата към люляковата беседка има вграден гардероб с врати с огледала. Пенелопе избързва и избутва плъзгащата се врата настрани.

— Какво е това?

Пълно е със странни дрехи. Златисти сака, блестящи черни пояси с пайети, жълт смокинг и късо до талията, пухкаво кожено палтенце. Пенелопе рови между бански с прашка, прозрачни, с тигров и камуфлажен десен, плетени на една кука слипове.

Отваря другата врата на гардероба и открива по-семпли дрехи: пуловери, якета и панталони. Рови бързо и изважда нещо за обличане. Клатушкайки се, събува прогизналия анцуг и бикините, изхлузва тясното горнище и мръсния сутиен.

Изведнъж се вижда в огледалото. Цялата е в синини, косата сплъстена, лицето — разранено, драскотини и охлузвания по краката, раната на бедрото продължава да кърви, хълбокът е ожулен след падането по склона.

Обува намачкан панталон от костюм, облича тениска с надпис: „Яжте повече овесена каша“ и плетен пуловер, който е огромен и стига чак до коленете й. Стопля се и тялото копнее за почивка. Изведнъж се разплаква, но бързо се успокоява, изтрива сълзите от бузите си и излиза в антрето да търси обувки. Намира сини гумени ботуши и се връща в спалнята. Вижда Бьорн, кален и мокър, да нахлузва лилав велурен панталон. Краката му изглеждат ужасно, целите в кал и рани, стъпките му оставят кървави следи по пода. Той облича синя тениска и тясно, наситеносиньо кожено сако с широки ревери.

Сълзите на Пенелопе рукват отново, плачът напира и тя с нищо не може да го спре, защото е прекалено изморена. В сълзите се таи ужасът от безумното бягство.

— Какво става? — хленчи тя.

— Не знам — шепне Бьорн.

— Не видяхме лицето му. Какво иска? Какво всъщност иска? Нищо не разбирам. Защо ни преследва? Защо иска да ни причини зло?

Изтрива сълзите си с ръкава на блузата.

— Мисля си — продължава тя, — имам предвид… представи си, че Виула е направила нещо, нещо глупаво. Знаеш ли, гаджето й Сергей, с когото се раздели, може да е престъпник, знам, че е работил като охранител.

— Пени…

— Просто казвам, Виула, тя е толкова… може би е направила нещо нередно.

— Не — шепне Бьорн.

— Какво не, та ние не знаем нищо, излишно е да ме успокояваш.

— Трябва да…

— Този… мъжът, който ни преследва… може би иска само да говори с нас. Знам, че не е така, просто искам да кажа, че… не знам какво искам да кажа.

— Пени — сериозно подхваща Бьорн. — Вината за всичко, което се случи, е моя.

Той я гледа със зачервени очи. Лицето му пламти.

— Какво каза? Какви ги приказваш сега? — тихо пита тя.

Той преглъща бавно и започва да обяснява:

— Направих нещо ужасно глупаво, Пени.

— Какво си направил?

— Снимката — отвръща той. — Всичко е заради снимката.

— Каква снимка? Онази на Палмкруна и Рафаел Гуиди?

— Да, свързах се с Палмкруна — откровено споделя Бьорн. — Казах му за снимката и му поисках пари, но…