Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Юна — казва Карлос предпазливо. — Не мога да разкарам Петер, ще продължи да води предварителното разследване, но бих могъл да те дам назаем на разузнаването.

— Какво ще кажеш, Сага? — пита Юна.

— Идеално — избързва Вернер.

— Аз ръководя предварителното разследване — казва Сага, става от стола и излиза от стаята.

Вернер се извинява и тръгва след нея.

Сивите очи на Юна ледено проблясват. Карлос не помръдва от стола си, покашля и казва:

— Млада е и трябва да се опиташ… бъди малко по-мек и внимателен с нея.

— Мисля, че тя може да се грижи за себе си — отсича ченгето.

Сага Бауер мисли за Карл Палмкруна и успява само леко да извърне лице. Вижда удара прекалено късно. Идва отстрани. Доста ниско кроше минава над лявото й рамо и я удря по ухото и бузата. Тя полита. Каската й се килва, тя не вижда почти нищо, но разбира, че ще последва друг удар, затова навежда брадичка и закрива лицето си с две ръце. Ударът е доста силен, последван от още един в горните ребра. Тя се препъва назад, към въжето. Реферът се затичва, но Сага вече се е изплъзнала от капана. Мести се настрани, към средата на ринга, като едновременно успява да прецени противника: Светлана Кранц от Фалшьопинг, яка жена около четирийсетте със смъкнати рамене и с татуировка на „Гънс енд Роузис“ на едното рамо. Светлана диша с отворена уста, преследва я с тежка крачка, вярва, че ще победи с нокаут. Сага се промушва предпазливо отзад — вихри се като есенен лист над земята. „Толкова е просто да се боксираш“, мисли си и внезапна радост изпълва гърдите й. Сага Бауер рязко спира и се усмихва толкова широко, че без малко да изпусне протектора. Знае, че я превъзхожда, но не си и помисля да я нокаутира. Решила е да я срази по точки. Но когато чува как гаджето на Светлана й крещи да смаже мутрата на малката руса курва, променя намерението си.

Светлана подскача пъргаво на ринга, дясната й ръка напира настървено. Толкова иска да победи Сага, че губи синхрона, решена да приключи с един или няколко прави десни удара.

Мисли си, че Сага е достатъчно замаяна, за да може да пробие с удар защитата й. Но Сага Бауер не се отпуска, напротив — крайно концентрирана е. Подскача на място, чака връхлитащия противник, вдига ръкавиците пред лицето си, сякаш иска само да се защитава. Но точно в подходящия момент прави изненадваща маневра и със странична стъпка напред се изплъзва от линията на нападателя. Сага се озовава встрани, но събира цялата сила на движението в един удар, насочен право към слънчевия сплит на противника.

Чувства през ръкавицата ръба на протектора на гърдите на Светлана, когато тялото й се огъва напред. Следващият удар е неточен, Сага среща самото теме, но третият е направо идеален, отдолу, малко над устата, и много силен.

Главата на Светлана се обръща назад. Пот и сополи пръскат по посока на удара. Тъмносиният протектор отлита надалеч. Коленете й се огъват и тя тупва на пода, завърта се в кръг и за миг остава легнала, преди да се раздвижи отново.

След мача, в женската съблекалня Сага Бауер чувства как тялото й бавно се успокоява. Има странен вкус в устата — смесица от кръв и лепило. Трябваше да отлепи със зъби текстилното тиксо около шнура на ръкавиците. Вратичката на металното шкафче, където са дрехите й, е отворена, катинарчето е на пейката. Поглежда се в огледалото и бързо изтрива няколко сълзи. Носът й щипе и пулсира след силния противников удар. Мислеше си за друго в началото на мача: за разговора с шефа си и с шефа на Националната полиция, за решението тя и Юна Лина да си сътрудничат.

На вратичката има лепенка с текст „Ракетите от Сьодертелие“ и снимка на една ракета, която прилича на разярена акула.

Ръцете й треперят, когато сваля шортите, бандажа и бикините, черното бельо и сутиена с протектора на гърдите. Разтреперана влиза в облицованата с плочки баня и застава в една от кабините. Водата се стича по врата и гърба й. Успява да прогони мислите за Юна и изплюва кървава слюнка в канала на пода.

Когато се връща в съблекалнята, там са влезли двайсетина жени. Приключили са тренировката си по ки. Сага не забелязва възхитените им погледи. Тя е много красива. С красотата си омайва всекиго. Може би роднинската връзка с Йон Бауер поражда асоциацията със самодива или фея. Лицето й е приветливо и хармонично, без грим, очите — големи и сини като лятно небе. Висока е метър и седемдесет, с изящни крайници, въпреки напомпаните с кръв мускули и синините. Прилича по-скоро на балерина, а не на елитна боксьорка и комисар от разузнаването.