Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Специален компютър — продължава Юна и очите му проблясват. — Един мой приятел е бил тук в петък, искам компютъра, ползван от него.

— Не знам дали мога да предоставя…

Млъква, когато Юна застава на едно коляно и завързва обувката му.

— Важно е.

— Ще погледна петъчния списък — казва мъжът и малки червени петънца започват да обагрят бузите му. — Как се казва?

— Бьорн Алмскуг — отговаря Лина и се изправя.

— Номер пет, долу в ъгъла… Трябва да погледна личната ти карта.

В погледа на мъжа се чете объркване, когато поема полицейската карта и преписва името и ЕГН-то в книгата за посетители.

— Можеш да започнеш да сърфираш.

— Благодаря — любезно отвръща Юна и се запътва към компютъра.

Изважда мобилния си телефон и звъни на Юхан Йонсон, младо момче от отдела за компютърни престъпления към Националната полиция.

— Чакай малко — чува дрезгав, полусподавен глас. — Глътнах парче хартиена носна кърпичка, духах си носа и едновременно си поемах въздух, за да кихна… не, нямам сили да обяснявам. Между другото с кого разговарям?

— Юна Лина, инспектор от Националната полиция.

— О, мамка му, здравей, Юна, радвам се да те чуя!

— Вече звучиш малко по-добре — казва Юна.

— Да, вече я преглътнах.

— Трябва да проверя какви ги е вършил един младеж с един компютър в петък.

— Ясна работа.

— Бързам, намирам се в едно интернет кафе.

— И имаш достъп до самия компютър?

— Стои пред мен.

— Това опростява нещата. Опитай се да влезеш в „история“, сигурно е изтрита, защото компютрите се пренастройват след всеки клиент, но всичко се запазва на харддиска, просто трябва… или всъщност, най-добрият и бърз начин е, разбира се, да го донесеш, за да прегледам харддиска чрез програма, която съм създал…

— Среща след четвърт час в стаята за молитви в болница „Свети Йоран“ — казва Юна и изключва компютъра, хваща го под мишница и тръгва към изхода.

Мъжът с чашата за кафе зяпва от изненада и се опитва да застане на пътя му.

— Компютърът не може да напуска…

— Арестуван е — любезно обяснява Юна.

— Добре, но в какво е заподозрян?

Мъжът спира и го гледа пребледнял. Юна маха със свободната си ръка и излиза навън.

В стаята за молитви на болница „Свети Йоран“ Ериксон маневрира с количката си. Създал е работещ щаб с три различни телефона, които не спират да звънят.

Юна влиза, прегърнал компютъра, и го слага на един стол. Юхан Йонсон вече е седнал на малко диванче. Той е на двайсет и пет, облечен в черен анцуг, който му стои лошо. Главата му е обръсната, веждите гъсти, почти сключени над носа. Той става, запътва се към Юна, поглежда го срамежливо и сваля червената компютърна чанта от гърба си.

— Ei saa peittää 15 15 Не покривайте (фин.). — Бел.прев. — казва той и изважда тънък компютър.

Ериксон налива фанта от термос в малки тънки чаши от неизбелена хартия.

— Държа харддиска във фризера няколко часа, ако е разклатен — казва Юхан. — И само свързвам кабелите. Всичките работят различно, имам един приятел от фирмата „Йабас“, който се занимава с компютърни игри, дори не се среща с клиентите, върши си тъпата работа по кодирана телефонна линия. Това помага донякъде, но аз не искам да е донякъде, а напълно, в това съм добър, във всяка дреболия, и затова ми е нужна програма, наречена „Хангар 18“…

Отмята назад глава и имитира смеха на смахнат учен.

— Ха, ха, ха… сам съм я създал — продължава той. — Работи като цифрова прахосмукачка, засмуква всичко и го структурира според часа, до микросекундите.

Сяда на оградката на олтара и свързва компютрите. Нещо леко прещраква в неговия. После на един дъх въвежда няколко команди, чете на екрана, превърта надолу и пише нови команди.

— Много време ли ще отнеме? — пита Юна след малко.

— Не знам — мънка Юхан Йонсон. — Не повече от месец.

Изругава нещо тихо на себе си, въвежда нова команда и гледа примигващите цифри.

— Шегувам се — казва след това.

— Разбрах — търпеливо отвръща Юна.

— След петнайсет минути ще знаем колко информация можем да спасим — добавя Йонсон и гледа бележката, на която Юна е написал датата и часа на посещението на Бьорн Алмскуг в интернет кафето.

— Информацията изглежда изтрита на интервали, което малко затруднява нещата…

Фрагменти от стара графика изникват на заслепения от слънцето екран. Юхан Йонсон разсеяно слага емфие под устната си, избърсва ръка в панталона и чака, поглеждайки към екрана.