Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Юна излиза в коридора, отваря един шкаф и взима голяма стойка с бели листа и маркери. Когато се връща в стаята, вижда как Ериксон, необезпокояван дръпва гоблена и го провесва върху кръста, който е натикал в ъгъла.

— Това, което знаем, е, че за някого снимката има цената на човешки живот — казва Юна.

— Да, но защо?

Ериксон закрепя с кламер на стената разпечатки от тегления от банки на Бьорн Алмскуг, списъци на всички телефонни разговори, копия от автобусни билети, касови бележки от портмонетата им и писмени копия от оставени телефонни съобщения.

— Снимката разкрива нещо, което някой иска да скрие. Сигурно съдържа важна информация, може би фирмена тайна, поверителен материал — казва Юна и започва да отбелязва различните часове на листа.

— Да — отвръща Ериксон.

— Трябва да я открием, за да сложим край на всичко това — продължава Юна.

Той взима маркера и написва с големи букви:

06:40 такси взима Пенелопе от апартамента й.

06:45 Бьорн идва в апартамента на Пенелопе.

06:48 Бьорн си тръгва от апартамента със снимката.

07:07 Бьорн изпраща снимката от павилиона за вестници и списания на Централна гара.

Ериксон се навежда напред и разглежда часовете, докато обелва хартията и фолиото от парченце шоколад.

— Пенелопе Фернандес си тръгва от телевизията и след пет минути се обажда на Бьорн — казва той, като посочва списъка с телефонните разговори. — Билетната й лента е подпечатана в 10:30. По-малката сестра Виула се обажда на Пенелопе в 10:45. Тогава Пенелопе вероятно вече се е срещнала с Бьорн на яхтеното пристанище на Лонгхолмен.

— А какво прави Бьорн?

— Трябва да разберем — казва Ериксон доволен, като избърсва пръстите си с бяла носна кърпа.

Приближава се до стената и посочва една от билетните ленти:

— Бьорн напуска апартамента на Пенелопе със снимката. Веднага взима метрото и още в 07:07 купува плик и две марки от Централна гара.

— И пуска писмото — допълва Юна.

Ериксон се покашля и продължава:

— Следващата следа е трансакция на виза картата му, двайсет крони в интернет кафе „Дриймбоу“ на улица „Ватюгатан“, в 07:35 часа.

— Осем без двайсет и пет — казва Юна и записва хронологично случката.

— Къде, за бога, се намира „Ватюгатан“?

— Много малка уличка — отговаря Юна. — Надолу към стария квартал Клара.

Ериксон кимва и продължава:

— Обзалагам се, че Бьорн продължава със същия билет към площад „Фридхемсплан“. Защото след това имаме разговор от стационарния му телефон в апартамента на улица „Понтонйергатан“ 47. Позвънил е, без да получи отговор, на баща си Трегер Алмскуг.

— Трябва да говорим с бащата.

— Следващата следа е нов печат, 09:00 часа върху билетната лента. Вероятно е взел четворката от „Фридхемсплан“ към улица „Хьогалидсгатан“ в квартал Сьодермалм и е слязъл до яхтата на Лонгхолмен.

Юна дописва последните часове на листа, отмества го и разглежда предобедния график.

— Бьорн бърза, за да вземе снимката — казва той. — Но не иска да срещне Пенелопе, затова изчаква, докато тя замине с таксито, после се втурва, взима снимката от стъклената врата, напуска апартамента и стига до павилиона за вестници на Централна гара.

— Искам да погледна записите на охранителните камери.

— След павилиона за вестници Бьорн се запътва към близкото интернет кафе — продължава Ериксон. — Остава около половин час и си тръгва…

— Сетих се — намесва се Юна и се запътва към вратата.

— Какво?

— И Пенелопе, и Бьорн имат интернет вкъщи.

— Тогава защо интернет кафе? — пита Ериксон.

— Отивам там — казва Юна и напуска стаята.

Криминален инспектор Юна Лина завива по улица „Ватюгатан“ от площад „Брункеберг“ зад Градския театър, спира и излиза от колата, забързва се през незабележима метална порта и продължава с големи крачки надолу по стръмна бетонна пътека.

В интернет кафе „Дриймбоу“ цари спокойствие. Подът току-що е измит, усеща се миризма на лимон и пластмаса. Лъскави столове от плексиглас стоят до малки компютърни масички. Движат се само бавните фигури върху защитните екрани на компютрите.

Закръглен мъж с клинообразна черна брада се навежда към висока маса и сръбва кафе от дълбока чаша, върху която е написано: „Ленарт значи лъв“. Дънките му са провиснали, а връзката на едната маратонка „Рийбок“ — развързана.

— Трябва ми компютър — казва Юна още с влизането.

— Нареди се на опашката — шегува се мъжът и маха с ръка към празните места наоколо.