Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

След малко обаче, почти срещу големия вход на Националната полиция, съзира жена, застанала до мръсна мазда пикап. Клаудия Фернандес. Стои, без да помръдва, с поглед към сградата на полицията.

— Излязох и я попитах дали чака някого, помислих си да не би да си забравил, че имате среща…

— Не — тихо казва Юна.

— Обясни, че чакала дъщеря си Пенелопе.

— Карлос, трябва да поговорим.

Преди Юна да успее да разкаже за имейла на Бьорн Алмскуг, на вратата се почуква и влиза Вернер Зандѐн, директорът по сигурността в спецслужбите.

— Приятно ми е — казва високият мъж и се здрависва с Карлос.

— Добре дошъл.

Вернер поздравява Юна и се озърта.

— Къде, по дяволите, се дяна Сага? — пита той с басовия си глас.

В това време тя се появява и влиза бавно. Стройната й грациозна фигура се отразява в сребристия отблясък на аквариума.

— Не забелязах, че си изостанала — усмихва се той.

Карлос се обръща към Сага, но изглежда не знае как да постъпи, дали е подходящо да се здрависва със самодива, или не. Избира да направи крачка напред и да разтвори ръце в приканващ жест.

— Заповядай — казва със странно писклив глас.

— Благодаря — отвръща тя.

— Вече си се срещнала с Юна Лина.

Сага стои с решителен поглед и стиснати устни, лъскавата й дълга коса се спуска до талията. Яркият белег, който пресича едната вежда, се откроява върху лицето й.

— Чувствайте се като у дома си — казва високо Карлос и почти успява да разведри обстановката.

Сага сяда сковано на стола до Юна. Карлос оставя на бюрото лъскав бележник с надпис „Стратегии за сработване на отделите“. Вернер вдига шеговито ръка като ученик, преди дълбокият му глас да прозвучи в стаята:

— Формално погледнато цялото разследване е в ръцете на разузнаването — казва той. — Но без Националната полиция и Юна Лина не бихме постигнали напредък в това разследване.

Вернер посочва бележника и лицето на Сага Бауер пламва.

— Едва ли можем да го наречем напредък — промърморва тя.

— Какво? — високо пита Вернер.

— Юна е открил само един отпечатък от ръка и остатъци от една снимка.

— А ти… заедно с него се добра до информацията, че Пенелопе Фернандес е жива и преследвана. Не казвам, че заслугата е само негова, но…

— Това е пълна лудост — развиква се Сага и разпилява ядосано листата на пода. — Как, по дяволите, може да седите и да го хвалите, той изобщо нямаше право да бъде там, не трябваше дори да знае, че Даниел Марклунд е…

— Но го е знаел — прекъсва я Вернер.

— За бога, това е напълно секретен материал — продължава да се гневи тя.

— Сага — строго я прекъсва Вернер. — И ти не би трябвало да бъдеш там!

— Но ако не бях, всичко щеше…

Тя млъква внезапно.

— Можем ли вече да продължим разговора? — пита Вернер.

Сага поглежда шефа си, преди да се обърне към Карлос и да каже:

— Извинявайте, съжалявам, че се ядосах.

Челото й пламти на червени, гневни петна. Навежда се и събира разхвърляните листа на пода. Карлос я моли да ги остави където са, но Сага ги събира всичките, подрежда ги и ги връща на масата.

— Ужасно съжалявам — повтаря тя.

Карлос се изкашля и внимателно се обръща към нея:

— Все пак се надяваме, че приносът на Юна Лина, както и да го наричаме, ще ви накара да го пуснете в разследването — казва той.

— Да говорим сериозно — възразява Сага. — Не искам да бъда контра, но не разбирам защо да пускаме Юна в разследването ни, той е излишен. Споменахте за пробив, но аз не мисля…

— Мога да се съглася със Сага — бавно казва Юна. — Сигурен съм, че щяхте да откриете и отпечатъка от ръката, и ъгъла от снимката без моя помощ.

— Може би — обажда се Вернер.

— Сега мога ли да тръгвам? — пита Сага шефа си с овладян глас и става.

— Но това, което нямаше да узнаете — продължава Юна уверено, — е, че Бьорн Алмскуг тайно се е свързал с Карл Палмкруна в деня на убийството на Виула.

В стаята настъпва мъртва тишина. Сага бавно се връща на мястото си. Вернер се навежда напред, за да асимилира чутото:

— Нима в смъртта на Карл Палмкруна и Виула Фернандес има нещо общо? — пита той с дълбок, вибриращ бас.

— Юна? — подсеща го Карлос да отговори.

— Да, двата смъртни случая са свързани — потвърждава той.

— Нещата са по-сложни, отколкото предполагахме — почти шепне Вернер. — Престъплението е сериозно…

— Добра работа — казва Карлос с притеснена усмивка.

Сага Бауер скръства ръце, загледана в пода, а малките червени петна започват отново да се появяват на челото й.