Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Тук е чисто и подредено — казва провлачено. — Но нищо не става за триене, няма нищо тайно… защото „Хангар 18“ открива места, които дори не съществуват.

Компютърът му изведнъж започва да пиука и той написва нещо, прочита дълга таблица с цифри. Изписва още нещо и пиукането рязко спира.

— Какво става? — пита Юна.

— Не кой знае какво — отвръща Юхан Йонсон. — Малко се бави с всички тези модерни защитни стени, пясъчни клетки и фалшиви антивирусни програми. Направо е чудо, че изобщо работи с всички превантивни средства едновременно.

Клати глава и изплюва торбичката емфие изпод устната си.

— Никога не съм имал антивирусна програма и… Сега всички да замълчим — прекъсва внезапно той собственото си дърдорене.

Юна се приближава и поглежда през рамото му.

— Какво виждам — припява Йонсон шепнешком. — Какво виждам?

Обляга се назад и разтърква врата си, после написва нещо с едната си ръка, натиска ентър и се усмихва на себе си.

— Ето ги — казва той.

Юна и Ериксон се взират в екрана.

— Още само една секунда… Не е толкова лесно, появява се само на малки и по-големи части…

Засенчва екрана с ръце и чака. Бавно се появяват букви и фрагменти от графика от интернет.

— Погледнете, вратата бавно се отваря… сега ще видим какво е правил Бьорн Алмскуг на този компютър.

Ериксон е застопорил количката и силно се е навел напред, за да може да вижда екрана.

— Мамка му, само някакви драскотини — казва той.

— Погледни в ъгъла.

В долния десен ъгъл се вижда малко цветно знаме.

— Използвал е Windows — казва Ериксон. — Много оригинално…

— Hotmail — казва Юна.

— Регистрация — отговаря Юхан Йонсон.

— Започва да става интересно — добавя Ериксон.

— Можеш ли да видиш името? — пита Юна.

— Не действа така… можеш само да се пренесеш във времето — обяснява Юхан Йонсон и превърта надолу.

— Какво беше това? — посочва Юна.

— В папката за изпратени писма сме.

— Изпратил ли е нещо? — пита Юна с напрегнат глас.

Върху екрана се появяват накъсани фрагменти от реклами за евтини пътувания до Милано, Ню Йорк, Лондон, Париж. А в долния ъгъл се вижда светлосиво, кратко число, някакъв час: 07:44:42 вечерта.

— Ето тук има нещо — казва Юхан Йонсон.

На екрана на неговия компютър се виждат следните букви и думи:

тт й г контакт с

— Обява за запознанства — ухилва се Ериксон. — Винаги дава резултат, аз самият…

Но внезапно млъква. Юхан Йонсон превърта внимателно неразбираеми късове от графиката, докато рязко спира. Отдалечава се от компютъра с широка усмивка.

Юна заема мястото му, присвива очи на слънчевата светлина и прочита текста в средата на екрана:

Карл Палмкр

к ф графи . тт аз контакт с

Полицаят усеща как настръхва. Тръпки полазват по ръцете и надолу по гърба му. Палмкруна , не престава да се върти в главата му, докато записва буквосъчетанията, видени на компютъра, после приглажда коса и се приближава до прозореца. Опитва се да мисли трезво и да диша спокойно. Прорязва го лека мигренозна болка. Ериксон все още се взира в екрана и не престава да ругае.

— Сигурен ли си, че Бьорн Алмскуг е написал това? — пита Юна.

— Няма съмнение — отвръща Юхан Йонсон.

— Сто процента?

— Ако той е седял пред компютъра по това време, значи писмото е негово.

— Значи е негово — потвърждава Юна, като мисли вече в друга посока.

— Мамка му — шепне Ериксон.

Юхан Йонсон разглежда частите от полето за адреса crona@isp.se и отпива фанта направо от термоса. Ериксон обляга гръб в количката и за миг притваря очи.

— Палмкруна — произнася Юна замислено.

— Луда работа — възмущава се Ериксон. — Какво общо, по дяволите, има Карл Палмкруна с това?

Изведнъж, без да пророни нито дума, Юна тръгва към вратата. Мълчаливо слиза по стълбите, напуска болницата и двамата си колеги. Прекосява паркинга под силните слънчеви лъчи и се отправя към черната си кола.

Юна Лина бърза по коридора към кабинета на шефа на Националната полиция, за да докладва за имейла на Бьорн Алмскуг до Карл Палмкруна. За негово учудване вратата е широко отворена. Карлос Елиасон стои загледан през прозореца, после се връща на бюрото си.

— Още е там — казва той.

— Кой?

— Майката на момичетата.

— Клаудия? — недоумява Юна.

— Стои там вече цял час.

Инспекторът наднича навън, но не може да я види. Мъж в тъмносин костюм с кралска корона на главата върви заедно с момиченце, облечено в розова рокля на принцеса.