Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— И смятам, че този, който ни нападна, е наемник и е търсил снимката, когато го изненадахме — продължава Юна.

— Може би — шепне Ериксон.

— Просто искаше да избяга от апартамента и предпочете да не ни убива — казва Юна.

— Защото иначе щеше да го направи — отвръща криминалистът.

Нещо започва да пращи в телефона, Ериксон моли някого да го остави на мира. Юна чува женски глас да повтаря, че е време за физиотерапия, и Ериксон да съска, че разговорът е личен.

— Заключението, до което можем да стигнем, е, че наемникът не е открил снимката — продължава Юна. — Защото ако я беше открил на яхтата, нямаше да я търси в дома на Пенелопе.

— А тя не е била там, защото Бьорн вече я е взел.

— Според мен опитът за пожар чрез експлозия в апартамента показва, че нашият човек не иска да докопа снимката, а всъщност само да я унищожи.

— Но защо е висяла на вратата на всекидневната на Пенелопе Фернандес, ако, по дяволите, е толкова важна? — пита Ериксон.

— Допускам няколко причини — казва Юна. — Най-вероятната е, че Бьорн и Пенелопе са направили снимка, която доказва нещо, но самите те не разбират сериозността на това.

— Точно така, точно така — оживява се Ериксон.

— За тях снимката не е нещо, което трябва да се крие, заради което трябва да се убива.

— Но Бьорн изведнъж променя мнението си.

— Може би е научил нещо, навярно е разбрал, че тя е опасна, и затова я взима — казва Юна. — Много неща не знаем и единственият начин да получим отговор е чрез честен полицейски труд.

— Точно така — почти крещи Ериксон.

— Можеш ли да се добереш до всички телефонни разговори през последната седмица, съобщения, тегления от банкови сметки и прочие? Касови бележки, автобусни билети, срещи, мероприятия, работно време…

— Да, за бога.

— Не, между другото, забрави, че съм попитал.

— Да забравя? Какво да забравя?

— Физиотерапията — смее се Юна. — Имаш време за физиотерапия.

— Това първоаприлска шега ли е? — пита Ериксон със сдържано възмущение. — Физиотерапевти? Какво, по дяволите, е това? Скрита безработица?

— Все пак се нуждаеш от почивка — дразни го Юна. — Има друг криминалист, който…

— Побърквам се само като седя тук.

— В болницата си от шест часа.

— Ще започна да се катеря по стените — оплаква се Ериксон.

Юна кара на изток към квартал Густавсберг. Бяло куче седи, без да помръдва, встрани от пътя и почти не поглежда колата. Юна си мисли, че трябва да се обади на Диса, но вместо нейния избира номера на Аня.

— Нужен ми е адресът на Клаудия Фернандес.

— „Мариягатан“ 5 — уведомява го тя моментално. — Близо до старата фабрика за порцелан.

— Благодаря — отговаря Юна.

Аня още е на линия.

— Чакам — казва тя мечтателно.

— Какво чакаш? — пита той спокойно.

— Да кажеш, че тръгваме за Обо със „Силия Галакси“, че ще наемем малка вила със сауна на дърва до водата.

— Звучи прекрасно — бавно казва Юна.

Сиво време, мъгливо и задушно е, когато паркира колата пред дома на Клаудия Фернандес. Усеща стипчивата миризма на чемшир и касис, за миг замира неподвижен в плен на един спомен. Появилото се лице бавно изчезва, когато позвънява на вратата, на която фамилията Фернандес на дървена табелка е обгорена от детска ръка.

Мелодичен звън се разнася из къщата. Той изчаква. След малко чува бавни стъпки.

Клаудия отваря вратата с угрижено лице. Когато вижда Юна, отстъпва назад в коридора. Някакво палто се изплъзва от закачалката и пада.

— Не — шепне тя. — Не Пени…

— Клаудия, успокой се — казва полицаят припряно.

Жената няма сили да се задържи на крака и се свлича на пода сред обувките под висящите дрехи, дишайки като уплашено животно.

— Какво се е случило? — пита ужасена.

— Не знаем почти нищо, но вчера сутринта Пенелопе е опитвала да ти се обади.

— Жива е — отронва Клаудия.

— Да, жива е — отговаря Юна.

— Благодаря ти, Господи — шепне тя. — Благодаря ти, Господи…

— Засякохме съобщение на телефонния ти секретар.

— На моя… Не — казва тя и се изправя.

— Има много смущения, така че е нужна специална апаратура, за да се чуе гласът й — пояснява ченгето.

— Не, само… някакъв мъж ми казва да си намеря работа.

— Да, така е — потвърждава Юна. — Пенелопе говори преди него, но не се чува…

— Какво казва?

— Казва, че се нуждае от помощ. Морската полиция е на път да организира обстойно издирване.

— Но проследете телефона, това сигурно е…