Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Сага опипва дрехите му, като допуска, че е получил епилептичен припадък, и търси лекарство в джобовете му. Усеща как преравя портфейла му за значката със запалената свещ — символ на епилептиците.

След малко болката го отпуска, облизва устни и поглежда нагоре. Челюстите му са напрегнати, цялото тяло го боли от мигренозния пристъп.

— Изчакайте още малко с атаката — шепне той. — Трябва да…

— Какво, по дяволите, се случи?

— Нищо — отвръща Юна и вдига пистолета от пода.

Става, заобикаля възможно най-бързо пластмасовите плоскости и влиза в стаята. Празна е. Надпис за авариен изход свети на другата стена. Сага го следва и го гледа въпросително. Юна минава през изхода и вижда стръмна стълба до стоманена врата към улицата.

— По дяволите — мърмори на фински.

— Говори с мен! — ядосва се Сага.

Юна винаги се опитва да се дистанцира от директната причина за болестта, отказва да мисли за случилото се преди много години, това, което понякога разтуптява сърцето му от болка, която за минути напълно го поваля. Според лекаря му става дума за екстремна форма на физически причинена мигрена.

Облекчава го единствено превантивното лекарство против епилепсия „Топирамат“. Всъщност трябва да го взима непрекъснато, но когато се налага да работи и да мисли трезво, отказва, защото му причинява умора и притъпява максималната острота на мислите му. Наясно е, че рискува, че може да няма пристъп в продължение на седмици, без да взима лекарството си, но може и да го застигне, както сега, само след някой друг ден.

— Малтретираха един младеж, неонацист, струва ми се, но…

— Малтретираха?

— Да, с една пура — отговаря той и се връща обратно през изхода.

— Какво се случи?

— Не можах…

— Горкия — прекъсва го тя сдържано. — Може би не трябва, имам предвид… да работиш оперативно, ако си болен.

— Гадна работа — прошепва той.

Юна продължава към стаята с клоуна и усеща, че Сага го следва.

— Какво изобщо правиш тук? — пита тя отзад. — Отрядът на разузнаването ще влезе в сградата всеки момент. Ако видят, че си въоръжен, ще стрелят, знаеш, че ще стане тъмно, ще пуснат сълзотворен газ и…

— Трябва да говоря с Даниел Марклунд — прекъсва я Юна.

— Изобщо не би трябвало да го познаваш — казва тя и изкачва след него спираловидните стъпала. — Кой ти каза за това?

Юна се запътва към един от изходите, но спира, когато забелязва, че Сага със знаци му сочи друг път. Тръгва след нея, но вижда, че тя се затичва, изважда пистолета си, заобикаля един ъгъл и я чува да вика нещо.

Сага е спряла на вратата на стая с пет компютъра. В единия ъгъл седи младеж с брада и мръсна коса. Това е Даниел Марклунд. Устните му са влажни и потрепват нервно. В ръката си държи руски байонетен нож.

— Ние сме полицаи и те молим да оставиш ножа — казва тя спокойно и се легитимира.

Младежът поклаща глава и завърта ножа във въздуха пред себе си, сръчно насочвайки острието под различни ъгли.

— Трябва само да поговорим с теб — казва Юна и отново прибира пистолета в кобура.

— Тогава говорете — казва Даниел припряно.

Юна се приближава към него и среща втренчения му поглед. Не се шегува с протегнатия нож, насочен към него със заострения си връх.

— Даниел, не го правиш толкова умело — смее се Юна.

Ясно долавя миризмата на грес от лъскавото острие. Даниел Марклунд завърта ножа по-бързо, погледът му е съсредоточен, когато отговаря:

— Не само финландците се добри…

Юна прави рязко движение, хваща китката на младежа, освобождава оръжието с плавно движение и го хвърля на бюрото.

Настъпва тишина, споглеждат се, Даниел Марклунд свива рамене.

— Занимавам се най-вече с компютърни проекти — оправдава се той.

— Скоро ще ни прекъснат — казва Юна. — Кажи само какво прави в дома на Пенелопе Фернандес.

— Бях на гости.

— Даниел — навъсва се Юна. — Със сигурност ще те тикнат в пандиза заради ножа, но сега ме вълнуват по-важни неща и затова ти давам възможност да ми спестиш малко време.

— Пенелопе участва ли в „Бригадата“? — бързо пита Сага.

— Пенелопе Фернандес? — подсмива се Даниел Марклунд. — Тя е отявлен противник.

— Тогава какво общо имате с нея? — изненадва се Юна.

— Какво имаш предвид, като казваш, че е противник? — пита Сага. — Да не би да съществува борба за власт между…

— Нима Тайните служби не знаят нищо? — пита Даниел с отегчена усмивка. — Пенелопе Фернандес е изявен пацифист, убеден демократ. Така че не харесва методите ни… но ние я харесваме.