Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Има много неясноти. Би искала да разпита Даниел Марклунд преди атаката, да го погледне в очите и да зададе директни въпроси. Опита се да обясни това на шефа си, каза му, че може би няма да има кого да разпитат след акцията.

„Това все още е моето разследване“, мисли си Сага, когато излиза от колата в задушаващата жега на тротоара.

— Бойният отряд прониква тук, тук и тук — повтаря Йоран Стуне и сочи чертежите на сградата. — Ние стоим тук и може би ще се наложи да влезем през театъра…

— Къде, по дяволите, се дяна Сага Бауер? — пита Роланд.

— Сигурно се изплаши и мензисът й дойде — хили се Андерш.

Юна Лина и Натан Полок паркират на улица „Хорнсгатан“ и мимоходом поглеждат лошата компютърна разпечатка със снимката на Даниел Марклунд. Слизат от колата, пресичат натоварената улица и минават през вратата на малък театър.

Театър „Трибунал“ има свободна трупа и се издържа от билетни приходи; в него се играе всичко: от „Орестия“ до „Комунистическия манифест“.

Юна и Натан бързат надолу по широката стълба до бара, комбиниран с билетна каса. Жена с боядисана в черно права коса и сребърна халка на носа се усмихва насреща им. Отвръщат й любезно с кимване, но я заобикалят, без да кажат нито дума.

— Търсите ли някого? — провиква се тя, когато те тръгват нагоре по металната стълба.

— Да — отговаря Полок едва доловимо.

Влизат в разхвърляна канцелария с копирна машина, бюро и дъска с изрезки от вестници. Пред компютър седи слаб мъж със сплъстена коса и незапалена цигара в устата.

— Здравей, Ричард — казва Полок.

— Ти пък кой си? — пита мъжът разсеяно и отново обръща поглед към екрана.

Продължават към гримьорните с грижливо окачени костюми.

Букет от рози е натопен във ваза на една маса.

Полок се оглежда и посочва стоманена врата с надпис „Електрическо табло“.

— Тук вътре трябва да е — казва Полок.

— В трафопоста на театъра?

Вместо да отговори, Полок се заема с ключалката. Промъкват се в тясно помещение с електромери, табло за бушони и камара кашони. Лампата на тавана не свети, но Юна се покатерва върху кашоните, стъпва върху хартиени торби със стари дрехи и открива нова врата зад окачени удължители. Отваря я и продължава по коридор с голи бетонни стени. Натан Полок го следва. Въздухът е лош, не достига кислород. Мирише на боклук и влажна пръст. Чува се далечна музика, трудно доловим неравноделен такт. На пода са пръснати листовки с образа на марксисткия партизански лидер Че Гевара с горящ фитил на главата.

— „Бригадата“ се крие тук от няколко години — тихо казва Полок.

— Трябваше да взема малко сладкиши.

— Обещай, че ще внимаваш.

— Притеснявам се само, че Даниел Марклунд няма да е тук.

— Тук е, както винаги.

— Благодаря за помощта, Натан.

— Най-добре ще е все пак да дойда с теб — казва Полок. — Имаш само няколко минути, когато разузнаването се намеси, ще стане опасно.

Сивите очи на Юна се стесняват, но той обещава спокойно:

— Няма да се бавя.

Натан се връща в театъра и, кашляйки, изчезва зад вратата. Юна се спира за секунда сам в празния коридор, изважда пистолета си, проверява дали пълнителят е зареден и го връща обратно в кобура. Продължава към стоманената врата в дъното на коридора.

Заключена е. Загубва скъпоценни секунди, докато я отвори.

Върху синята боя някой е издълбал бригадата с много дребни букви. Цялата дума е дълга не повече от два сантиметра.

Юна натиска бравата, отваря внимателно и го посреща силна оглушителна музика.

Нещо като електронно преработена версия на парчето на Джими Хендрикс „Machine Gun“. Музиката поглъща останалите шумове, звуците на китарата се носят замечтано на вълни.

Юна затваря вратата след себе си и продължава, подтичвайки, към помещение, пълно с дървен материал. Подредени една върху друга книги и стари вестници стигат до тавана.

Полутъмно е, но полицаят разбира, че купчините образуват лабиринт, който води към други врати.

Минава бързо през него, стига до бледа светлина, продължава напред до едно разклонение и завива надясно, но бързо се връща.

Струва му се, че вижда някакво бързо движение.

Сянка, изчезнала в крайчеца на окото.

Не е сигурен.

Върви напред, но спира до ъгъла и се опитва да се вгледа пред себе си. Гола крушка се люлее на кабел от тавана. Изведнъж някой изревава на фона на музиката, чува се крясък зад изолираните стени. Спира, отстъпва назад и наднича в тесен проход, където колоната от списания се е срутила на пода.