Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Знаеше, че вече я беше видял.

Юна примигва, възвръща зрението си и тръгва право към стъклената врата. Остатъците от четири къса тиксо образуват правоъгълник, а до тях има отпечатък на длан върху стъклото.

Томи Куфоед пристъпва и застава до Юна.

— Отпечатък — казва той.

— Можеш ли да го отделиш? — пита Юна.

— Йоран — казва Куфоед. — Трябва да направиш снимка.

Йоран Стуне се надига от пода и, тананикайки си, се приближава с фотоапарата и поглежда отпечатъка.

— Да, някой е плескал тук — казва високо той и прави четири снимки.

Дръпва се встрани и чака Томи Куфоед да обработи отпечатъка с цианоакрилат, свързващ соли и влага, а после с Basic Yellow 40.

Минават няколко секунди и Йоран прави още две снимки.

— Пипнах те — шепне Куфоед на отпечатъка и го вдига внимателно с пластмаса за картографиране.

— Можеш ли да го провериш веднага? — пита Юна.

Томи Куфоед взима отпечатъка и отива в кухнята. Юна остава и се взира в четирите къса тиксо на стъклото. Зад единия има късче хартия. Лицето, оставило отпечатъка, не е имало време внимателно да отлепи тиксото, а е дръпнало хартията, така че едното от ъгълчетата е останало.

Юна поглежда отблизо скъсаното ъгълче. Това не е обикновена хартия, отбелязва той, а фотографска, за отпечатване на цветни снимки.

„Фотография, залепена на стъклото, за да бъде разгледана и обмислена. Изведнъж нещата са се развили прекалено бързо, нямало е време да бъде свалена внимателно, вместо това някой се е втурнал към вратата, облегнал е ръка на стъклото и я е откъснал от тиксото.“

— Бьорн — тихо казва Юна.

„Сигурно е взел тази снимка. Не е държал ръка на корема, защото го е болял, а защото я е крил под якето.“

Юна отмества глава встрани, за да види по-добре отпечатъка върху стъклото в отражението на светлината, тънките линии на дланта.

Папиларните линии на човек никога не се променят, не остаряват. За разлика от ДНК дори и еднояйчните близнаци нямат еднакви пръстови отпечатъци.

Юна чува бързи стъпки зад себе си и се обръща.

— Трябва да спреш, по дяволите — крещи Сага Бауер. — Това е моето разследване. Нямаш право, за бога, дори да бъдеш тук!

— Искам само…

— Млъквай — прекъсва го тя. — Току-що говорих с Петер Неслунд. Нямаш работа тук, нямаш разрешение да бъдеш тук.

— Знам, скоро си тръгвам — казва той и отново поглежда стъклото.

— Проклет Юна Лина — тихо произнася тя. — Не можеш да идваш тук и да докосваш късчетата тиксо…

— На стъклото е имало снимка — спокойно отвръща той. — Някой я е отскубнал, навел се е над стола, подпрял се е с ръка и е дръпнал снимката.

Тя го гледа с неприязън и Юна забелязва, че през лявата й вежда минава бял белег.

— Напълно съм способна да поема това разследване — упорства тя.

— Отпечатъкът вероятно е на Бьорн Алмскуг — казва той и се запътва към кухнята.

— Сбърка посоката, Юна.

Той продължава, без да й обръща внимание.

— Това е моето разследване — продължава да вика тя.

Техниците са оформили работен кът в средата. Два стола и маса с компютър, скенер и принтер. Томи Куфоед стои зад Йоран Стуне, който е свързал апарата с компютъра. Прехвърлили са отпечатъка и правят първото сравнение.

Сага следва Юна.

— Какво виждате? — пита Юна, без да обръща внимание на Сага.

— Не говорете с Юна — намесва се тя.

Томи Куфоед вдига поглед.

— Не ставай смешна, Сага — казва той и се обръща към Юна. — Този път нямахме късмет, отпечатъкът е на Бьорн Алмскуг, гаджето на Пенелопе.

— Той е в списъка на заподозрените — посочва Йоран Стуне.

— В какво е заподозрян? — пита Юна.

— Агресивно поведение, насилие над служител — отговаря Йоран.

— В най-лош вариант — шегува се Куфоед. — Вероятно е участвал в демонстрации.

— Забавно — подмята Йоран Стуне кисело. — Но не всички от колегите се възхищават на размириците и саботажите на левите и…

— Имаш предвид себе си — прекъсва го Куфоед.

— Имам предвид мобилизацията за борба с безредиците — ехидно се усмихва Йоран.

— Какво? — пита Юна. — Какво искаш да кажеш? Не успях да проследя действия на полицията — какво се е случило?

Шефът на националната полиция Карлос Елиасон се стряска и изпуска повече храна за риби в аквариума, когато Юна Лина отваря вратата.

— Защо няма да има спасителен отряд? — пита остро той. — Става дума за два живота, а не могат да ни изпратят няколко лодки.

— Морската полиция преценява за себе си, знаеш го много добре — отвръща Карлос. — Претърсили са целия район с хеликоптер и са единодушни: Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг или са мъртви, или не искат да бъдат открити… и нито една от алтернативите не предполага спешно сформиране на спасителен отряд.