Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Като че го боли?

— Да.

Юна чука на останалите врати, но не научава нищо друго, освен че Пенелопе била кротка и почти срамежлива съседка, която участвала в годишните почиствания и събрания, но нищо повече. След това се връща по стълбите на третия етаж.

Вратата на апартамента на Пенелопе стои отворена. Криминалист от Тайните служби току-що е разглобил ключалката и е прибрал патрона в книжен плик.

Юна влиза, застава отстрани и следи съдебномедицинската експертиза. Обича да гледа как работят криминалистите, как системно снимат всичко, съхраняват следи и внимателно описват в протокола всеки етап. С напредването на разследването на местопрестъплението постепенно се унищожават следите. Постепенно се замърсява и се руши пласт по пласт. Важно е да се унищожават в правилна последователност, така че да се запазят всички доказателства и ключове към възстановяването.

Юна шари с поглед в добре почистения апартамент на Пенелопе Фернандес. Какво е правил Бьорн Алмскуг тук? Дошъл е веднага, след като тя е излязла. Сякаш е стоял скрит до вратата и е чакал да тръгне.

Може да е чиста случайност, но е възможно да не е искал да я срещне.

Бързал, срещнал детето на стълбите, нямал време да говори с него, обяснил, че ще вземе нещо, и останал в апартамента само няколко минути.

Вероятно го е взел, както е казал на момичето. Може би е забравил ключа за яхтата или нещо друго, което е пъхнал в джоба си. Или пък е оставил нещо. А може да е искал само да погледне, да провери нещо, да потърси телефонен номер.

Юна влиза в кухнята и се оглежда.

— Проверихте ли хладилника?

Млад мъж с козя брадичка вдига поглед:

— Гладен ли си? — пита на подчертан диалект от областта Даларна.

— Добро място за криене на неща — сухо отвръща Юна.

— Още не сме стигнали до него — казва мъжът.

Юна се връща във всекидневната и забелязва, че Сага все още говори пред диктофон в единия ъгъл на стаята.

Томи Куфоед налага самозалепваща се лента с взети влакна върху прозрачно фолио.

— Открихте ли нещо неочаквано? — пита Юна.

— Неочаквано? Да, стъпка на стената…

— Но нищо друго?

— Важното излиза на бял свят в лабораторията в Линшьопинг.

— Ще имаме ли становище до седмица? — пита Юна.

— Ако дяволски ги пришпорим — отговаря криминалистът и свива рамене. — Тъкмо щях да погледна лайстната, в която се е забил ножът, ще направя отливка на острието.

— Откажи се — мърмори Юна.

Куфоед мисли, че се шегува, и се разсмива, но после става сериозен:

— Успя ли да видиш ножа — от въглеродна стомана ли беше?

— Не, острието беше по-светло, може би фритован волфрамов карбид, предпочитан от някои. Но това няма да те доведе до никъде.

— Кое?

— Следите от местопрестъплението — отвръща Юна. — Няма да открием ДНК или пръстови отпечатъци, които уличават извършителя.

— Тогава какво ще правим?

— Мисля, че е дошъл тук, за да търси нещо, а също, че го прекъснахме, преди да го е намерил.

— Имаш предвид, че то е все още тук? — пита Куфоед.

— Много е възможно — отвръща Юна.

— Но нямаш представа какво е?

— Побира се в книга.

Гранитеносивият поглед на Юна се отразява за кратко в кафявите очи на Куфоед. Йоран Стуне от Тайните служби снима вратата на банята: страните, касата и пантите. После сяда на пода, за да хване тавана. Юна се кани да отвори вратата на всекидневната, за да го помоли да направи няколко снимки на списанията върху холната маса, когато проблясва светкавица. Светлината го изненадва. Притъмнява му пред очите. Четири бели точки плъзват през отблясъка, след тях се появява светлосиня длан с оттенък на горящ петрол. Юна примигва и не разбира откъде се появява ръката.

— Йоран — провиква се той през стъклената врата към антрето. — Направи още една снимка!

Всички в апартамента спират работа. Момчето с диалекта от Даларна подава глава от кухнята, мъжът, застанал до входната врата, зяпва с интерес към Юна. Томи Куфоед сваля маската от лицето си и се почесва по врата. Йоран Стуне все още седи на пода с въпросителна физиономия.

— Точно както го направи — сочи Юна. — Снимай пак тавана на банята.

Йоран Стуне свива рамене, вдига фотоапарата и прави нова снимка. Проблясъкът се появява отново и Юна усеща как зениците му се свиват и сълзите му потичат. Затваря очи и вижда още веднъж черен квадрат. Разбира, че това е стъклото на вратата. Заради отблясъка се бе превърнало в негатив.

В средата на квадрата се виждат четири бели петна, а до тях се прокрадва светлосиня ръка.