Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Поздравява Юна рязко и раздразнено и му отваря вратата с иронично сервилен жест.

— Благодаря — казва Юна, без да очаква отговор.

Зад вратата е Томи Куфоед, криминалистът координатор от отдел „Убийства“. Движи се приведен и недоволен. Стига едва до гърдите на Юна. Когато погледите им се срещат, отваря уста в щастлива, почти по детски, усмивка.

— Юна, радвам се да те видя. Не трябваше ли да си в академията?

— Сбърках посоката.

— Хубаво.

— Откри ли нещо? — пита Юна.

— Идентифицирахме всички следи от обувките в антрето.

— Да, със сигурност съвпадат с моите — продължава Юна и му подава ръка.

— И със следите на нападателя — допълва Куфоед с още по-широка усмивка. — Взехме няколко отпечатъка. Движел се е дяволски странно, нали?

— Да — кратко потвърждава Юна.

На пода в антрето са пръснати плоскости, които да пазят следите, докато ги обработят. На статив е поставена камера с обектив, насочен към пода. В ъгъла стои силна лампа с алуминиев плафон и кабел, завит наоколо. Криминалистите са търсили невидими стъпки със светлина, минаваща почти паралелно на пода. Отделили са ги електростатично и са маркирали тези на извършителя от кухнята и антрето.

Юна си мисли, че подобна прецизност е излишна, тъй като обувките, ръкавиците и дрехите на нападателя най-вероятно вече са унищожени.

— Как тичаше всъщност? — пита Куфоед и сочи маркировките. — Там, там… косо там и после нищо дотук.

— Пропуснал си един отпечатък — леко се усмихва Юна.

— Мамка му.

— Там — сочи финландецът.

— Къде?

— На стената.

— По дяволите.

Може би на седемдесет сантиметра от пода едва се вижда следа върху светлосивия тапет. Томи Куфоед вика колегата си и го моли да направи желатинов отпечатък.

— Вече може ли да се ходи по пода? — пита Юна.

— Само ако не стъпваш по стените — изсумтява Куфоед.

В кухнята стои мъж в дънки и светлокафяв блейзър с кожени кръпки на лактите. Той приглажда русите си мустаци, говори високо и сочи микровълновата печка. Юна влиза и вижда криминалист с маска и ръкавици да опакова смачкания флакон в книжен пакет, прегъва го два пъти, залепва го с тиксо и го надписва.

— Ти си Юна Лина, нали? — пита мъжът с русите мустаци. — Ако си толкова добър, колкото всички разправят, трябва да се присъединиш към нас.

Здрависват се.

— Йоран Стуне, Тайните служби — казва мъжът със самочувствие.

— Ти ли ръководиш предварителното разследване?

— Да, аз… или официално е Сага Бауер, заради статистиката — подхилва се той.

— Срещал съм Сага Бауер — казва Юна. — Изглежда способна да…

— Нали? — залива се от смях Йоран Стуне и после млъква.

Юна поглежда през прозореца, мисли за яхтата и се опитва да разбере кой или кои убийци са получили задачата да я ликвидират. Съзнава, че разследването се намира в прекалено ранна фаза, за да могат да се правят заключения, но винаги е добре да се работи в хипотетична последователност. „Единственият, към когото се е стремял извършителят, най-вероятно е била Пенелопе, мисли си Юна. И единствения, когото навярно не е имал намерение да убие, е била Виула, тъй като не е могъл да прогнозира, че тя ще бъде на яхтата — присъствието й е било нелепа случайност“, казва си Юна, напуска кухнята и продължава към спалнята.

Леглото е оправено, кувертюрата със сметанов цвят е опъната. Сага Бауер от Тайните служби стои пред лаптопа до перваза на прозореца и говори по телефона. Юна си я спомня от семинар за борба с тероризма.

Комисарят сяда на леглото и се опитва отново да се съсредоточи. Мислено поставя Виула и Пенелопе пред себе си, а до тях нарежда гаджето Бьорн. „Не може всички да са били на яхтата, когато е убита Виула, разсъждава Юна. Тогава убиецът не би допуснал грешка. Щеше да се качи на борда в открито море и да убие и тримата, да ги сложи в техните легла и да потопи яхтата. Грешката изключва присъствието на Пенелопе. Двойката вероятно е била някъде другаде.“

Юна става, излиза от спалнята и влиза във всекидневната. Оглежда монтирания на стената телевизор, дивана с червено одеяло, модерната маса със струпани списание „Урдфронт“ и вестник „Екзит“. Продължава към библиотеката, която заема цяла стена, спира се и се замисля за яхтата и предумишлено смачканите кабели в машинното, за пълнежа на възглавницата, изваден, за да се запали, и измъкнатата намотка от маркуча на горивната помпа. Но яхтата не потъва. Моторът сигурно не е успял да работи достатъчно дълго.