Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Държат нещо, което убиецът търси, и аз всъщност смятам…

— Безсмислено е да гадаем… Не знаем какво се е случило, Юна. Тайните служби сякаш си мислят, че младежите са потънали вдън земя или че си седят във влака за Амстердам…

— Престани с това — прекъсва го Юна, повишавайки глас. — Не можеш да слушаш Тайните служби, когато става въпрос за…

— Случаят е техен.

— Защо? Защо да е техен? Бьорн Алмскуг е бил заподозрян в гражданско неподчинение. Това не означава нищо, абсолютно нищо.

— Говорих с Вернер Зандѐн и той спомена, че Пенелопе Фернандес е била свързана с лявоекстремистки групи.

— Възможно е, но съм сигурен, че това убийство е свързано с други неща — инати се Юна.

— Разбира се! Разбира се, че си сигурен — повишава тон Карлос.

— Още не зная с какво, но човекът, когото срещнах в апартамента на Пенелопе, беше професионален убиец, а не някой, който…

— Изглежда Тайните служби си мислят, че Пенелопе и Бьорн планират атентат.

— Нима Пенелопе Фернандес би могла да бъде терорист? — пита Юна с изненада. — Чел ли си статиите й, тя е пацифист и се разграничава от…

— Вчера… — прекъсва го Карлос. — Вчера Тайните служби са задържали един от „Бригадата“ точно когато бил на път към апартамента й.

— Дори не знам какво представлява тази „Бригада“.

— Бойно ляво движение… Свързано е донякъде с Антифашистка акция и Революционен фронт, но е самостоятелно… идеологически се нарежда до фракцията Червената армия и иска да бъде толкова оперативно, колкото Мосад.

— Въпреки че това не е вярно — казва Юна.

— Ти не искаш да е вярно, но това е друго нещо — противи се Карлос. — Като му дойде времето, ще сформираме спасителен отряд и ще поставим на карта всички течения, ще претърсим дъното, а може и да пуснем водолази.

— Добре — шепне Юна.

— Остава да разберем защо са убити… или защо и къде се крият.

Юна отваря вратата към коридора, но спира и отново се обръща към Карлос:

— Какво стана с момчето от „Бригадата“, опитало се да влезе в апартамента на Пенелопе?

— Пуснали са го — отвръща Карлос.

— Разбрали ли са какво е търсил там? — пита Юна.

— Просто на гости.

— На гости — въздиша полицаят. — Тайните служби само това ли са узнали?

— Не можеш да разследваш „Бригадата“ — казва Карлос с внезапно безпокойство в гласа. — Надявам се, че разбираш?

Юна излиза от стаята и щом се озовава в коридора, изважда телефона си. Чува Карлос да вика, че това е заповед, че не му е позволено да навлиза в територията на Тайните служби. Юна се отдалечава, търси номера на Натан Полок, позвънява и чака.

— Полок — отговаря Натан.

— Какво знаеш за „Бригадата“? — пита Юна, докато отваря вратата на асансьора.

— В продължение на няколко години Тайните служби се опитват да проникнат и да картографират бойните леви групировки в Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Не знам дали „Бригадата“ е толкова опасна, но секретните части си мислят, че имат оръжие и експлозиви. Във всеки случай доста от членовете й са израснали в поправителни домове и имат присъди за насилие.

Асансьорът заскърцва надолу.

— Разбрах, че Тайните са заловили около апартамента на Пенелопе Фернандес лице, директно свързано с „Бригадата“.

— Казва се Даниел Марклунд, от най-тесния кръг — отговаря Натан.

— Какво знаеш за него?

— Немного. Има условна присъда за вандализъм и незаконно компютърно проникване.

— Какво е правил у Пенелопе? — пита Юна.

Асансьорът спира и вратата се отваря.

— Не беше въоръжен — започва Натан. — Настоя за адвокат при първоначалния разпит, не отговори на никакви въпроси и бе освободен същия ден.

— Значи не знаем нищо?

— Не.

— Как да го открия? — пита Юна.

— Няма домашен адрес — пояснява Натан. — Според Тайните живее заедно с най-доверените членове в помещенията на „Бригадата“ в район Зинкенсдам.

Юна Лина си мисли за Диса докато върви с широки крачки към гаража под парка на кметството, и изведнъж го обзема копнеж по нея. Изпитва желание да докосне тънките й ръце, да усети уханието на меката й коса. Странно спокойствие го завладява, когато я слуша да говори за археологическите си находки, за кости, макар да не става дума за престъпления, за останки от хора, живели толкова отдавна.

Мисли си, че трябва да говори с Диса, че вече от доста време е прекалено зает. Слиза към гаража и минава между паркираните коли, когато долавя движение зад една бетонна колона. Някой чака до волвото му. Различава силует, почти скрит зад съседния микробус. Не се чува нищо освен бученето на огромните отдушници.