Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

На Понтус Салман.

Магдалена вдига изморен поглед, избърсва устата си с кърпичка и спира Сага, запътила се навътре.

— Не, не — казва дрезгаво. — Изключено е да влезеш.

Комисарката застава на едно място, поглежда към огромната къща, обръща се към Магдалена, за да попита нещо, но се сеща, че трябва да се обади на Юна, за да му каже, че вече нямат свидетел.

Юна препуска през залата за пристигащи на летище „Ванда“ край Хелзинки, когато телефонът му звъни.

— Сага, какво става?

— Понтус Салман е мъртъв, седи в колата си пред къщата, изглежда се е застрелял.

Юна излиза, отива при първото такси на опашката, обяснява на шофьора, че трябва да стигне до пристанището, и сяда на задната седалка.

— Какво каза? — пита Сага.

— Нищо.

— Загубихме свидетеля — с отчаяние прошепва Сага. — Какво, по дяволите, ще правим?

— Не знам — отвръща Юна и затваря очи за миг.

Таксито се движи меко, пружинира и Юна притваря очи. Излиза от района на летището, набира скорост и се озовава на магистралата.

— Не можеш да отидеш на яхтата на Рафаел без подкрепа…

— Момичето — сеща се изведнъж Юна.

— Какво?

— Аксел Рисен свиреше на цигулка с едно момиче — обяснява ченгето и отваря сивите си очи. — Може да е видяла нещо.

— Защо мислиш така?

— Имаше глухарче, цъфнало глухарче в чашата за уиски…

— За какво, по дяволите, говориш? — недоумява Сага.

— Опитай се да я откриеш.

Юна се обляга назад и си спомня как Аксел Рисен стоеше с цигулка в ръка, когато момичето се появи с букет цъфнали глухарчета. После отново се замисля за пухкавата топка с клюмнало стъбло на ръба на чашата за уиски в спалнята на Аксел. Била е там, значи може да е видяла нещо.

Юна се качва на сивия патрулен кораб „Кирку“, който финландският флот бе получил от бреговата охрана преди шест години. Здрависвайки се с командира на кораба Паси Ранико, в съзнанието му изниква Ленарт Юхансон от морската полиция на остров Даларьо. Този, който обичаше да сърфира и се наричаше Ланс.

Паси Ранико е точно като Ланс: млад, загорял от слънцето мъж с ослепително сини очи. Но за разлика от Ланс възприема поста си изключително сериозно. Повече от ясно е, че неочакваната задача извън територията на Финландия го затруднява.

— Нищо в тази обиколка не ме радва — суховато споделя финландецът. — Но шефът ми е приятел с твоя… и това, без съмнение, е било достатъчно.

— Очаквам да получа прокурорско решение, докато стигнем дотам — казва Юна и усеща вибрациите, когато корабът се отделя от кея и плавно поема в открито море.

— Щом получиш прокурорско решение, ще се свържа с патрулния кораб „Ханко“: боен кораб с двайсет офицера и шест военни моряци.

Посочва го на радарната снимка.

— Може да развие 35 възела, няма и двайсет минути и ще ни настигне.

— Добре.

— Яхтата на Рафаел Гуиди е подминала остров Дагьо и се намира почти до Естония… надявам се съзнаваш, че не можем да се качим на борда на кораб в естонски води, ако не става въпрос за извънредна ситуация или явно престъпна дейност.

— Да — съгласява се Юна.

С бучащи двигатели корабът напуска района на пристанището.

— Ето го целия екипаж — подмята Паси Ранико иронично.

Огромен мъж със светла брада пристъпва на капитанския мостик. Той е първият и единствен лоцман, известен като Нико Капанен, хокеиста. Скришом поглежда Юна, почесва се по брадата и пита предпазливо:

— В какво всъщност е заподозрян Гуиди?

— Отвличане, убийство, убийство на полицай, контрабанда с оръжие — изброява Юна.

— И Швеция изпраща един-единствен полицай?

— Да — усмихва се Юна.

— А нашият принос е невъоръжен стар шлеп.

— С прокурорското решение ще дойде цял взвод — казва Паси Ранико безучастно. — Ще говоря с Урхо Саринен от „Ханко“, който ще доплава за двайсет минути.

— А инспекциите — казва Нико. — Трябва, мамка му, да направим проверка…

— Не и в естонски води — прекъсва го командирът.

— Скапана работа — мърмори Нико.

— Все някак ще го натъкмим — успокоява ги Юна.

Аксел Рисен лежи облечен на леглото в спалнята, част от петстайния апартамент, подслонил го на мегаяхтата на Рафаел Гуиди. До него се намира папката с подробна информация за донора на черен дроб: мъж, изпаднал в кома след неуспешна операция. Всички стойности са перфектни — видът тъкан съответства напълно на Акселовата.

Той гледа в една точка в тавана и чувства силните удари на сърцето в гърдите си. Трепва, когато на вратата се почуква. Мъжът, облечен в бяло, който го пое след пътуването с хеликоптера.