Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Камерата се дръпва назад, крие се и изчаква жената с мъжката прическа да приключи разговора и продължава напред. Чуват се стъпки и жената с телефона обръща измореното си тъжно лице към камерата и замръзва в уплаха.

— Не мисля, че искам да продължавам да гледам, татко — казва синът с тих глас.

— Тъкмо сега започва — спира го Рафаел.

Телевизорът изведнъж помръква, камерата се изключва, но картината се появява в същата секунда, трепти и отново се стабилизира. Камерата вече е закрепена на статив: двете жени седят една до друга на пода до стената. На стол пред тях седи Понтус Салман. Изглежда задъхан и потреперва неспокойно.

Часовникът на екрана показва, че записът е направен само преди час.

Облечен в черно мъж, с бандитска маска се приближава до Вероник, хваща я здраво за косата и натиква лицето й в камерата.

— Извинявай, извинявай, извинявай — обажда се Рафаел с писклив глас.

Аксел го поглежда учудено, но после чува гласа на Вероник Салман:

— Извинявай, извинявай, извинявай.

Звучи насечено от страх.

— Нямах представа — пищи Рафаел и сочи към телевизора.

— Нямах представа — оправдава се Вероник. — Аз направих снимката, но без зъл умисъл, не предполагах колко глупаво съм постъпила, просто си мислех, че…

— Трябва да избереш — обръща се мъжът с маската към Понтус Салман. — По коя да стрелям в коляното? По жена ти… или по сестра ти.

— Моля те — шепне Понтус. — Не го прави.

— По коя да стрелям? — настоява мъжът.

— По жена ми — отговаря Понтус почти без глас.

— Понтус — моли съпругата. — Миличък, не му позволявай…

Понтус заплаква пронизващо, раздирателно.

— Ще я заболи, ако стрелям — предупреждава мъжът.

— Не му позволявай да го направи — крещи Вероник в паника.

— Нима се разкая? Да не би да искаш да стрелям по сестра ти?

— Не — отвръща Понтус.

— Помоли ме.

— Какво каза? — пита с ужасено лице.

— Помоли ме любезно да го направя.

Става тихо и Аксел чува Понтус Салман да казва:

— Бъди така добър… и стреляй по коляното на жена ми.

— Ще стрелям и по двете, след като ме молиш толкова учтиво — казва непознатият и насочва револвера към краката на Вероник Салман.

— Не му позволявай да го направи — крещи тя. — Мили Понтус…

Мъжът натиска спусъка, чува се кратък пукот и кракът провисва. Кръвта руква върху плочките. Облак от барутен дим обгръща пистолета. Вероник крещи, докато нещо прекъсва гласа й. Повторен изстрел. От отката пистолетът отскача нагоре. Улучено е и другото коляно, кракът й се извива под неестествен ъгъл.

Вероник отново изкрещява, дрезгаво и сякаш с чужд глас, тялото й се тресе от болка, подът под нея е окъпан в кръв.

Понтус Салман повръща, мъжът с маската го поглежда учудено и безучастно.

Главата на Вероник клюмва, тя диша учестено и се опитва да достигне с ръце ранените си крака. Другата жена, изглежда, е изпаднала в шок, лицето й е зеленикаво бледо, очите й са като големи, черни дупки.

— Сестра ти е малко луда, нали? — любопитства стрелецът. — Мислиш ли, че схваща какво става?

Тупа Понтус Салман утешително по главата и пита:

— Да изнасиля сестра ти или да застрелям жена ти?

Понтус не отговаря, почти изгубил съзнание. Очите му се забелват, мъжът го удря по лицето.

— Отговори ми: да застрелям ли жена ти, или да изнасиля сестра ти?

Сестра му поклаща глава.

— Изнасили я — шепне Вероник през затрудненото дишане. — Скъпи, скъпи Понтус, кажи му да я изнасили.

— Изнасили я — шепне Понтус.

— Какво?

— Изнасили сестра ми.

— Окей, след малко — казва насилникът.

Аксел гледа в пода, надолу между краката си. Полага усилия да долови нещо друго от записа освен стенания, молитви, ужасяващи крясъци. Опитва се да ангажира мисълта си със спомена за музиката, да се потопи в света на Бах, изпълнен със светлина и небесни лъчи.

Най-накрая всичко утихва. Аксел вдига поглед към екрана. Жените лежат мъртви до стената. Мъжът с маската държи нож в едната си ръка и пистолет в другата.

— Обра плодовете на кошмара си — сега можеш да се самоубиеш — казва мъжът на записа, хвърля пистолета на Понтус и изчезва зад камерата.

Сага Бауер оставя Магдалена Ронандер и прекрачва преградната лента. Любопитните са станали още повече, националната телевизия е пристигнала с голям минибус, униформен полицай се опитва да разпръсне тълпата, за да даде път на линейка.

Сага оставя всичко зад гърба си, изкачва се по пътека от плоскости в нечия градина и минава покрай жасминово дърво. Забързва ход и изтичва последните метри до колата, напряко през поляната.