Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Би трябвало да ни каже — намесва се Сага.

— Секретарката обясни, че страните заседават на яхтата от сутринта, за да изяснят последните неясноти в сделката, проточила се във времето, при това Аксел Рисен се надявал да изпрати по факса подписа в Инспектората още тази вечер.

— Разрешението за износ? — пита Сага и става.

— Да — усмихва се Карлос.

— Какво щял да прави след срещата? — пита Юна.

— Щял да…

Карлос млъква и учудено поглежда Юна.

— Откъде знаеш, че ще прави нещо след срещата? — пита след това. — Секретарката каза, че си е взел отпуска, за да плава покрай брега на Калининград. Щял да вземе назаем платнохода „Форгус“ от Рафаел Гуиди.

— Страхотен план — казва Сванейелм и става.

— Идиоти — изсъсква Сага и ритва кошчето. — Нима не разбирате, че е бил заставен да позвъни.

— Не можем ли да се държим като възрастни — недоволства Карлос.

— Готови сме, нали? — сериозно пита Сванейелм.

— Аксел Рисен е пленник на яхтата на Рафаел Гуиди — казва Юна. — Дайте ни ресурси да го измъкнем.

— Може да съм идиот, но не мога да открия нито една причина, за да взема някакви мерки — казва Йенс Сванейелм и напуска стаята.

— Съжалявам, че избухнах — обръща се Сага към Карлос. — Но това са глупости, не вярваме, че Аксел Рисен би подписал разрешението за износ.

— Сага, накарах двама юристи да се заемат със случая — обяснява Карлос спокойно. — Успяха да видят една перфектно организирана от „Силенция Дифенс“ подготовка за износ, това беше много сериозна проверка и…

— Нали разполагаме със снимка, на която Палмкруна и Салман се срещат с Рафаел Гуиди и Агате ал Хайи…

— Знам — прекъсва я Карлос. — Това бе отговорът на загадката, но без доказателства не можем да продължим, все още не сме доказали каквото знаем, и снимката не е достатъчна.

— Значи само ще стоим и ще гледаме, докато корабът напуска Швеция, макар да знаем, че товарът е на път към масовото изтребление в Судан? — възмущава се Сага.

— Погрижете се да доведете Понтус Салман — отвръща шефът. — Накарайте го да свидетелства срещу Рафаел, обещайте му каквото и да е то, само да даде показания…

— Но ако не го направи, ако откаже? — пита Сага.

— Тогава оставаме с вързани ръце.

— Имаме и друг свидетел — обажда се Юна.

— Ще го посрещна с най-голямо удоволствие — скептично продумва Карлос.

— Само трябва да го доведем, преди да бъде открит удавен в морето край Калининград.

— Този път няма да стане твоята, Юна.

— Напротив.

— Не.

— Да — отвръща твърдо инспекторът.

Карлос го поглежда с посърнали очи.

— Никога няма да успеем да убедим прокурора — казва шефът. — Но тъй като не мога да посветя останалата част от живота си да седя тук и да казвам „не“, когато ти казваш „да“, то…

Млъква, въздиша, замисля се и продължава:

— Разрешавам ти сам да търсиш Аксел Рисен, за да се увериш, че се чувства добре.

— Юна се нуждае от подкрепление — възразява Сага.

— Това не е полицейска акция, а само начин да се затвори устата на партньора ти — отговаря Карлос и махва с ръка.

— Но той ще…

— Искам — продължава Карлос. — Искам да заведете Понтус Салман в Сьодертелие, както вече казах… Защото, ако се доберем до стабилни доказателства, ще се постараем да заловим Рафаел Гуиди.

— Нямаме време за това — казва Юна и се запътва към вратата.

— Мога сама да разпитам Понтус Салман — предлага Сага.

— А Юна? Какво ще…

— Ще навестя Рафаел — отвръща той и напуска стаята.

След като е лежал неподвижно в багажника на кола, Аксел Рисен най-сетне може да се надигне и да излезе. Намира се на частно летище. Бетонната писта е оградена. Пред подобна на барака сграда с висок пилон чака хеликоптер.

Жалните крясъци на чайките огласят простора, докато Аксел върви между двамата мъже, които го отвлякоха. Все още е облечен само с риза и панталон. Няма за какво да си говорят, той само ги следва, качва се на хеликоптера и закопчава предпазния колан. Другите двама заемат местата в кокпита, пилотът завърта малък лъскав ключ на таблото и настъпва един педал.

Мъжът до него изважда карта и я слага на коленете си.

Моторът започва да бучи и роторът бавно се задвижва. Тънките перки се завъртат, замъглената слънчева светлина наднича през стъклата. Роторът се върти все по-бързо и по-бързо.

Картонена чаша се търкулва от хеликоптера.

Моторът загрява. Бръмченето е оглушително. Пилотът държи джойстика с дясната си ръка, управлява го с кратки ъгловати движения и изведнъж се издигат.