Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Връщат изрезките от пресата на Аня, която казва спокойно:

— Всички ли ще чуем това… Белгийското разузнаване е записало телефонен разговор между италиански прокурор и Салваторе Гарибалди, бригаден генерал от Кралската италианска армия.

Раздава им импровизиран превод и пъха флашката в компютъра на Карлос, навежда се напред и кликва на звуковия файл. Програмата се отваря мигновено, нечий глас говори бързо. Монотонно се съобщават обстоятелствата около разговора на френски: място, дата и час. После се чува метално щракване и отдалечен тон за набиране.

Кратко пращене, обажда се ясен глас:

— Слушам и съм готов да започна предварителното разследване — казва прокурорът.

— Макар че никога не бих свидетелствал срещу Рафаел, дори и да ме изтезават, дори…

Гласът на Салваторе Гарибалди изчезва, записът пращи, става съвсем тихо, после отново се чува той, но слабо, като през затворена врата.

„… с дулни спирачи и безоткатни ракетни системи… и дяволски много мини… Рафаел никога не би… като в Руанда, не му пукаше. То не бяха тояги, то не бяха мачете — нищо, от което да се печелят пари. Но когато настъпи поврат и всичко се стовари върху Конго, искаше да участва, мислеше си, че нещата са се раздвижили. Първо въоръжаваше Руандийския патриотичен фронт, за да поощри Мобуту, а после започна да снабдява племето хуту с тежко въоръжение, за да даде отпор на Руандийски патриотичен фронт“.

Странно пищене се намесва сред пращенето, записът прекъсва, след което отново се долавя гласът му.

Диша бързо, мърмори на себе си и вече се чува съвсем близо:

„За това с кошмара не вярвах, че е сериозно. Трябваше да стоя до нея и да държа потната й ръка… Дъщеря ми беше на четиринайсет. Толкова красива, толкова прекрасна… Рафаел… направи го той самият, искаше да реже с ножа, крещеше, че владее кошмара ми. Умът ми не го побира“.

Странно пращене, загатнат вик, счупено стъкло, звукозаписът прекъсва.

„Защо иска да прави неща, които са… Взе ножа за рязане на филета от един от бодигардовете… лицето на дъщеря ми, красивото, красивото й лице…“

Салваторе Гарибалди ридае високо, жалва се и крещи, че иска да умре, нищо друго.

Пращене и записът свършва. Муха да бръмне, ще се чуе. В кабинета влиза игрива светлина през малките прозорци, които гледат към зелените склонове на парка.

— Този запис не доказва нищо — казва Карлос след малко. — В началото не иска да даде показания, така че предполагам, прокурорът е прекратил предварителното разследване.

— Три седмици след телефонния разговор собственик на куче е открил главата на Салваторе Гарибалди — казва Аня. — Лежала в канавката до алея Гьоте зад хиподрума в Рим.

— А какво се е случило с дъщерята? — тихо пита Юна.

— Четиринайсетгодишната Мария Гарибалди все още се издирва — лаконично съобщава Аня.

Карлос въздъхва, мърмори нещо, приближава се до аквариума и поглежда декоративните рибки, преди да се обърне към останалите.

— Какво да правя? Не можете да докажете, че мунициите са на път към Судан, нито пък да свържете изчезването на Аксел Рисен с Рафаел Гуиди — казва шефът. — Дайте ми и най-малката нишка и ще говоря с прокурора, но ми трябва нещо, което да ги свързва, а не само…

— Знам, че е той — прекъсва го Юна.

— Не само това, че Юна смята, че знае — приключва Карлос.

— Необходими са ни правомощия и ресурси, за да заловим Рафаел Гуиди за престъпление срещу шведското и международното законодателство — инати се Юна.

— Не и без доказателства — категоричен е Карлос.

— Ще ги открием — не се предава Юна.

— Трябва да убедим Понтус Салман да свидетелства.

— Ще го доведем още днес, но мисля, че трудно ще го накараме да свидетелства, прекалено е уплашен… толкова е уплашен, че е на път да сложи край на живота си — допълва Юна.

— Но ако арестуваме Рафаел, тогава сигурно ще се осмели да говори. Имам предвид, ако нещата се поуталожат — намесва се Сага.

— Не можем да арестуваме човек като Рафаел Гуиди без доказателства или свидетели — подчертава Карлос.

— Тогава какво, по дяволите, ще правим? — пита Сага.

— Ще попритиснем Понтус Салман, това е всичко, което можем…

— Но аз мисля, че Аксел Рисен е в опасност — казва Юна. — Нямаме време, за да…

Тримата млъкват и обръщат погледи към вратата, когато прокурорът Йенс Сванейелм влиза в стаята.

Климатикът е охладил колата. Понтус Салман усеща ръцете си да треперят на кормилото. Вече е на средата на моста „Лидингьо“. Финландски ферибот излиза от мястото си на пристанището, в градината отсреща някой е запалил листа.