Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Износът щеше да наруши международното законодателство — вметва Сага.

— Всички го знаеха, но Рафаел не отказа сделката, каза само, че има нови интереси. Минаха няколко месеца, после съобщи, че кенийската армия ще осъществи забавената сделка. Ставаше въпрос за същото количество муниции, на същата цена и при същите условия. Опитах се да разговарям с Понтус, за мен беше очевидно, че боеприпасите ще стигнат до Судан, но той отговори, че Кения щяла да се възползва от случая и че сделката била добра. Не знам дали вярваше в това, но прехвърли цялата отговорност на Карл Палмкруна и Инспектората за стратегически продукти. „Ако Палмкруна издаде разрешение за износ, всичко ще бъде наред“, твърдеше той и…

— И така си е улеснил нещата — казва Пенелопе.

— Затова направих снимката, исках да знам кои седяха в ложата… Влязох, снимах ги с мобилния си телефон, казах, че се опитвам да позвъня, обясних на Понтус, че се чувствам зле и ще взема такси до хотела.

— Смела постъпка — обажда се Пенелопе.

— Не знаех колко е опасно, иначе нямаше да го направя. Бях ядосана на Понтус, исках да го накарам да се откаже. Тръгнах си от „Алте Опер“ по средата на концерта и гледах снимката в таксито. Истинско безумие, купувачът в ложата се представляваше от Агате ал Хайи. Тя е военен съветник на президента на Судан, имам предвид, че мунициите ще се доставят директно за гражданската война, на която никой не обръща внимание.

— Масово изтребление — шепне Пенелопе.

— Когато се прибрахме вкъщи, казах на Понтус, че трябва да се оттегли… Няма да забравя погледа му, с който ме стрелна и каза, че е невъзможно. Каза, че е сключил договор „Паганини“ и, срещайки очите му, се изплаших. Беше ужасен. Не посмях да задържа снимката в телефона, разпечатах я, изтрих я от паметта на картата и от харддиска на компютъра и ти я изпратих.

Вероник Салман стои пред Пенелопе с увиснали ръце и изморено лице.

— Не знаех какво ще се случи — казва тя тихо. — Как бих могла да зная? Ужасно съжалявам, не мога да изразя съчувствието си…

Настъпва кратка тишина, в далечината се чува пляскането от басейна.

— Какво представлява договорът „Паганини“? — пита Юна.

— Рафаел притежава няколко цигулки, които са направо безценни — казва Вероник. — Събира инструменти, на които е свирил Паганини преди повече от сто години. Някои от цигулките държи вкъщи, други дава под наем на опитни музиканти…

Приглажда нервно косата си, преди да продължи.

— Това с Паганини… не ми е съвсем ясно, но Понтус казва, че Рафаел свързва Паганини с договора, че неговите договори са вечни. Не се пишат на хартия, те… Понтус ми разказа, че Рафаел бил подготвил всичко. Всичките цифри били в главата му, знаел логистиката, точно как и кога ще се осъществи сделката. Посочвал на всекиго какво се изисква от него и колко ще спечели. Целунеш ли ръката му, няма връщане назад. Не можеш да избягаш, не можеш да получиш закрила, не можеш дори да умреш…

— Защо? — пита Юна.

— Рафаел е толкова… не знам, това е ужасно — проронва тя с треперещи устни. — Успява да надхитри… да измами всички участници в представите им… за най-лошия кошмар.

— За какво става дума? — раздвижва се Сага.

— Понтус каза, че Рафаел е способен на всичко — отговаря тя сериозно.

— Но какво е имал предвид под кошмар? — пита Юна.

— Питах Понтус дали е споменавал нещо, разбира се, че питах — казва тя с измъчено лице. — Но той не иска да отговори, не знам какво да мисля.

Отново настъпва тишина в малката библиотека. Големи петна от пот са се образували под мишниците на бялата блуза на Вероник Салман.

— Не можете да спрете Рафаел — продължава тя след миг и поглежда Юна в очите. — Но трябва да се погрижите мунициите да не стигнат Дарфур.

— Ще се погрижим — казва Сага.

— Разбирате, това че… ситуацията след изборите в Судан не се превърна в пълна катастрофа се дължи до голяма степен на липсата на боеприпаси, смятам, че ако фитилът отново се подпали, хуманитарните организации ще напуснат Дарфур.

Вероник Салман поглежда часовника си, което напомня, че скоро трябва да тръгва за летището, доближава се до прозореца и се вглежда замечтано в цветното стъкло.

— Приятелят ми е мъртъв — казва Пенелопе и изтрива сълзите си. — Сестра ми е мъртва, не знам още колко други.

Вероник Салман се обръща към нея.

— Пенелопе, не знаех как да постъпя, имах тази снимка, мислех си, че именно ти ще можеш да идентифицираш лицата в ложата — пояснява тя. — Вярвах, че ще разбереш колко важно е, че Агате ал Хайи купува боеприпаси, нали си била в Дарфур, имаш връзки там, ти си борец за мир и…