Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Значи сте подписали договора.

— Всичко беше изпипано, дори да се разчуеше. Всички можеха да потвърдят, че са действали добросъвестно, никой не беше виновен.

— Но все пак нещо се провали — продължава Юна.

— Да.

— Мислех си да изчакам, преди да ви арестувам…

— Тъй като не можете да докажете нищо — допълва Понтус.

— Не съм говорил с прокурора — продължава Юна. — Но съм сигурен, че можем да смекчим наказанието ви, ако свидетелствате срещу Рафаел Гуиди.

— Да свидетелствам, няма да свидетелствам — заявява Понтус с безпокойство в гласа. — Забелязвам, че не разбирате. Подписал съм много специален договор и ако не бях такъв шибан страхливец, отдавна щях да съм постъпил като Палмкруна.

— Ще ви защитим, ако свидетелствате — казва Юна.

— Палмкруна се измъкна — шепне Понтус. — Обеси се и сега следващият директор трябва да подпише разрешението за износ. Палмкруна стана напълно безинтересен за Рафаел и избегна кошмара си…

Безжизненото лице на Понтус изведнъж грейва в усмивка. Юна го гледа и си мисли, че едва ли Палмкруна се е измъкнал, защото неговият кошмар е бил смъртта на сина му.

— Скоро ще пристигне психолог — съобщава Юна. — Тя ще се опита да ви убеди, че самоубийството не е изход…

Понтус Салман отново загребва навътре.

— Понтус, трябва да получа отговор на няколко въпроса — казва Юна с по-висок глас. — Казвате, че следващият директор на Инспектората за стратегически продукти ще бъде заставен да подпише разрешението за износ, но какво ще се случи, ако откаже? Не може ли просто да откаже да подпише договора „Паганини“?

Понтус Салман спира да гребе, лодката продължава да се плъзга по повърхността, греблата се влачат във водата.

— Да, може — отвръща той спокойно. — Но не иска…

Аксел се събужда от звъна на телефона на нощното шкафче. Едва на разсъмване бе заспал до потното тяло на Бевърли.

Гледа младото й лице и отново вижда чертите на Грета, нейните устни и клепачи.

Бевърли шепне нещо насън и се обръща по корем. Вълна от нежност залива Аксел при вида на крехкото й дребно тяло, вълнуващата й млада плът.

Сяда в леглото и се протяга към книжката на Фридрих Дюренмат „Катастрофата: една все още възможна история“, когато се почуква на вратата на спалнята.

— Чакай — казва Аксел в мига, в който Роберт влиза в стаята.

— Мислех си, че си буден — казва брат му. — Имах нужда от мнението ти за един нов инструмент, който съм…

Роберт вижда Бевърли и застива.

— Аксел — заеква той. — Какво е това, Аксел?

Бевърли се събужда от гласа му. Когато го вижда, се скрива под завивката. Аксел става и се загръща с халата, но Роберт отстъпва към вратата.

— Дявол да те вземе — казва той тихо.

— Не е това, което…

— Използва ли я? — почти крещи Роберт. — Едно болно момиче?

— Мога да обясня — опитва се да каже Аксел.

— Кучи син — шепне Роберт, хваща го и го издърпва настрани.

Аксел губи равновесие, размахва ръце и прекатурва една лампа. Роберт излиза заднешком.

— Почакай — казва Аксел и тръгва след него. — Знам как изглежда това отстрани, но грешиш. Можеш да питаш…

— Тръгвам с нея за полицията — възмущава се Роберт. — Никога не съм вярвал, че ти…

Той е толкова ядосан, че едва си поема дъх, очите му се пълнят със сълзи.

— Не съм педофил — обяснява Аксел с приглушен глас. — Трябва да разбереш. Нужно ми е само…

— Нужно ти е само да се задоволяваш с малки деца — прекъсва го Роберт отчаян. — Използваш момичето, за което си обещал да се грижиш и да закриляш.

Аксел следва брат си в библиотеката. Роберт се отпуска тежко на дивана и се опитва да запази спокойствие:

— Аксел, разбираш много добре, че съм длъжен да я откарам в полицията — казва той.

— Да — отвръща Аксел. — Разбирам.

Роберт няма сили да го погледне и въздъхва.

— Най-добре е да го направя веднага — казва той.

— Ще я доведа — съгласява се Аксел и влиза в спалнята.

Бевърли седи на леглото, усмихва се и мърда пръстите на краката си.

— Облечи се — строго казва той. — Ще отидеш с Роберт.

Роберт скача като ужилен от дивана, когато брат му се връща.

Стоят мълчаливи с наведени погледи и чакат.

— Оставаш тук — тихо продумва Роберт.

— Да — прошепва Аксел.

След малко се появява Бевърли. Облечена е в дънки и тениска. Без грим е и изглежда още по-млада.

В колата цари мълчание, Роберт спира внимателно на светофара и чака да светне зелено.