Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Облеченият в черно бил раненият наемник, който с немския си паспорт влязъл в посолството, за да избяга от полицията и да получи отсрочка.

Той набързо преценил в огледалото телосложението на Дитер Грама, преди да облепи обектива на наблюдателната камера. Немецът едва ли е имал възможност да произнесе много думи, преди наемникът да опре пистолет в гърдите му, да го накара да падне на колене и да залепи устата му. Той свалил черното си яке и го заменил със сакото на Дитер Грама, после го завързал клекнал за тръбите, с гръб към камерата. Извадил ножа и забил двустранното острие дълбоко в лявото рамо на Дитер Грама през дупката в якето.

Болката, страхът и притокът на ендорфин сигурно така са объркали немеца, че дори не е разбрал за случилото се по-късно. Наемникът отрязал парче тел с клещи, увил го около врата на Грама и го усукал. През тази примка прекарал по-дълга тел, извадил ръчна граната 2000, завързал единия край на телта за нея, измъкнал щифта, но задържал с ръка дръжката надолу. Пуснел ли я, тя щяла да се изправи и след три секунди гранатата да се взриви.

Той обаче я залепил с притисната надолу дръжка на гърдите на Грама, дръпнал телта, промушена през примката около шията му, към сифона на мивката и я опънал зад вратата като жица, която, настъпена от някого, би задействала гранатата.

Идеята била някой да влезе и да взриви гранатата и полицията в суматохата да се заблуди, че мъжът с простреляното яке и обезобразено лице е този, когото преследват.

Възможно е наемникът да не е бил твърде ловък поради голямата загуба на кръв, но все пак му беше отнело не повече от четири минути от влизането на Дитер Грама в тоалетната, за да хвърли пистолета и няколко пълнителя в мивката, да скрие раницата с кървавия нож зад казанчето на една от тоалетните, да отлепи тиксото от обектива на наблюдателната камера, да прекрачи телта и да се измъкне от помещението.

Той се е промъкнал по коридора, продължил е към залата за срещи, отворил е двойната врата и е запалил пожара, тръгнал е към изхода, почукал е на вратата на служителката Давида Майер, която го поканила да влезе, и тъкмо когато понечил да изложи измисления си проблем, писнала алармата за пожар.

Почти двайсет и пет минути Дитер Грама е останал на колене, плътно завързан, с граната на гърдите, преди да бъде открит чрез наблюдателната камера. Сигурно се е опитвал да издаде някакъв звук, без да рискува гранатата да се отлепи от тиксото. Аутопсията беше показала, че кръвоносните съдове на шията му са се спукали и че е прехапал устните си.

Вратата на тоалетната се е отворила и шоковата граната е отскочила на пода, граната, която не изхвърля шрапнели и стоманени топчета като обикновен експлозив, а само силно повишава налягането в затворено пространство. От експлозията Дитер Грама ударил глава в тръбата и стената и загубил съзнание. Млад военен полицай на име Ули Шнайдер се втурнал през вратата с вдигнато оръжие. Тоалетната била задимена от първата граната и полицаят не е разбрал защо се е препънал в телта.

Гранатата се е отлепила от тялото на Дитер Грама и дръжката се е вдигнала. Застанала е напряко на примката под брадата му, леко изхлузена надолу, преди да експлодира с опустошителен ефект.

Юна Лина, Сага Бауер и Пенелопе Фернандес пътуват с брониран минибус през Стокхолм, отдалечавайки се от дипломатическото градче по „Страндвеген“ покрай блестящата вода.

— Видях лицето му — казва Пенелопе безизразно. — Знаех, че никога няма да се откаже, че ще ме преследва докрай… — Млъква и се втренчва пред себе си. — И накрая ще ме убие.

— Да — отвръща Сага.

Пенелопе притваря очи, замаяна от мекото возене на буса. Подминават странния монумент в памет на Раул Валенберг 38 38 Шведски дипломат, спасил хиляди евреи по време на Холокоста. — Бел.прев. . Прилича на пенещи се вълни или ивритски надпис, развяващ се над земята.

— Кой беше той? — пита Пенелопе. — Този, който ме преследваше?

— Професионален убиец — отвръща Юна. — Наричат го „разрешител на проблеми“ или „гроб“.

— Нито Европол, нито Интерпол имат нещо за него — казва Сага.

— Професионален убиец — бавно повтаря Пенелопе. — Значи изпратен от някого?

— Да — отговаря Сага. — Без съмнение, но няма да открием връзката с този, който го е наел.

— Рафаел Гуиди? — тихо пита Пенелопе. — Той ли е? Или Агате ал Хайи?

— Смятаме, че е Рафаел Гуиди — казва Сага. — Защото всъщност за Агате ал Хайи е без значение дали ти ще свидетелстваш и ще твърдиш, че тя се опитва да купи боеприпаси…