Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Юна се обръща и вижда четирима пожарникари, които бързат по коридора, разпръсват се и претърсват стаята.

Преди да успее да ги предупреди, единият от тях насочва силно фенерче към вътрешността, две очи блясват и един лабрадор излайва изморено.

— Ние оставаме — казва единият. — Ще се справите ли сами?

— Един липсва — казва Карл.

— Внимавайте — предупреждава Юна и гледа младия пожарникар в очите.

— Хайде — вика го немецът.

— Само ще погледна още нещо.

Юна влиза отново в мъжката тоалетна, кашляйки, вижда кръвта по пода и стените, забързва се към едната от кабините и дръпва черната раница на наемника.

Краката на Пенелопе треперят. Тя стои, опряла ръка на оградата, вторачена в асфалта. Трябва да преодолее позивите за повръщане. Видяното в мъжката тоалетна трепти пред очите й. Обезобразеното лице, зъбите и кръвта.

Под тежестта на защитната жилетка изпитва желание да седне направо на земята. Околните звуци прииждат на вълни. Чуват се виещите сирени на втората линейка. Полицаи крещят помежду си, говорят по радиостанции. Санитари тичат с носилка. Изкарват мъжа от тоалетната. Той лежи по гръб. Лицето е покрито, но кръвта вече се е просмукала през превръзката.

Сага се приближава до нея заедно с една медицинска сестра. Обяснява, че се бои Пенелопе да не изпадне в шок.

— Не беше той — плаче тя, когато я завиват с одеяло.

— Скоро ще дойде лекар и ще те прегледа — казва медицинската сестра. — Но още сега мога да ти дам успокоително. Имаш ли някакво заболяване на черния дроб?

Пенелопе поклаща глава и сестрата й дава синя капсула.

— Трябва да я глътнеш цялата… Половин милиграм ксанор — обяснява тя.

— Ксанор — повтаря Пенелопе и поглежда хапчето в ръката си.

— Не е никак опасно и ще те успокои — добавя сестрата и се забързва нанякъде.

— Ще донеса вода — казва Сага и тръгва към минибуса.

Пръстите на Пенелопе са студени. Поглежда ръката си и малката синя капсула.

Юна Лина е още вътре в сградата, откъдето не спират да излизат хора, целите в сажди, задавени от дима. Шокираните дипломати се скупчват до оградата на японското посолство в очакване на транспорт до Каролинската болница. Жена в тъмносиня пола и жилетка се свлича на земята, обляна в сълзи. Полицай сяда до нея, обгръща раменете й и заговаря успокоително. Един от дипломатите не спира да облизва устните си и да бърше ръцете си с кърпичка, като че ли не може да ги почисти. По-възрастен мъж в намачкан костюм стои със сковано лице и говори по телефон. Военният аташе, жена на средна възраст, с боядисана в червено коса, е избърсала сълзите си и се опитва слепешката да помага. Вглъбена в себе си държи торбичката с кръвозаместител, докато санитарите преместват пациент. Мъж с превързани рани от изгаряния по ръцете допреди миг седеше с одеяло на раменете, закрил лицето си с ръце. Сега е станал, одеялото се е свлякло на земята, а той със сънлива физиономия се запътва бавно нагоре по асфалтирания път покрай оградата.

Военен полицай е опрял ръка на някакъв пилон и плаче.

Мъжът с обгорелите ръце продължава нагоре в ясната утрин и завива зад ъгъла по „Йердесгатан“.

Пенелопе рязко си поема дъх. Плашещо прозрение пронизва тялото й като инжекция с леденостудена вода. Не видя лицето му, но видя гърба му. Мъжът с пострадалите ръце. Знае, че е той, преследвачът, който върви нагоре към „Йердет“, измъквайки се от полицаи и линейки. Не е нужно да вижда лицето му, защото вече е виждала гърба и врата му от яхтата под моста „Скурусундсбрун“, когато Виула и Бьорн бяха все още сред живите.

Пенелопе разтваря ръката си и синята капсула се плъзва на земята.

С разтуптяно сърце тя тръгва след него, завива по „Йердесгатан“, пуска одеялото, както бе направил той, и ускорява крачка. Затичва се, когато го вижда с немощни движения да бърза между дърветата в горичката отпред. Изглежда изтощен, вероятно от загубата на кръв от раната в рамото, и тя вече знае, че няма да може да й избяга. Няколко врани излитат от клоните на дърветата и, пляскайки с криле, се отдалечават. Пенелопе навлиза в горичката, чувства прилив на сили, крачи широко по тревата на петдесетина метра след него. Той се спъва и се подпира с ръка на едно дърво. Превръзката пада и увисва между пръстите му. Тя тича след него и го вижда да излиза, накуцвайки, от горичката на просторната поляна, огряна от слънцето. Без да спира, изважда пистолета, поставен на гърба й от Юна Лина, освобождава предпазителя, продължава между дърветата, забавя се и се прицелва с опъната ръка в крака му.