Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Нямахте ли посещение от Роланд Линдквист? — пита Юна внимателно.

— Тръгна си — отговаря Мартин Шенкел, без да сваля поглед от телевизора.

Продължават по коридора. Настроението на Карл Ман е развалено, пътьом той дава на другите двама охранители отсечени команди. Жена в светлосива плетена рокля бързо върви по кафявата предпазна хартия, с която е покрит прясно изцикленият под на следващия коридор.

— Коя е тази жена? — пита Юна.

— Секретарката на посланика — отговаря Карл Ман.

— Искаме да се срещнем с нея и…

Виеща аларма внезапно оглася цялата сграда, глас на запис обяснява на немски, че това не е противопожарно учение, че всички трябва незабавно да напуснат и да не използват асансьора.

Карл Ман говори бързо в радиостанцията и се запътва към стълбището.

— Има пожар на горния етаж — съобщава той.

— Колко е голям? — пита Юна, крачейки наравно с него.

— Все още не знаем, но ще евакуираме посолството, там, горе, има единайсет души.

Карл Ман взима пожарогасител от шкаф с червена врата и дърпа шплента на предпазителя.

— Излизам с Пенелопе — казва Сага.

— Той е причинил пожара — казва Пенелопе. — Ще изчезне, докато се опитват да загасят огъня.

Юна следва тримата военни полицаи към стълбището. Стъпките им отекват между голите бетонни стени. Тичат мълчаливи нагоре по стъпалата към коридора на втория етаж. Посреща ги силна миризма на пушек, сиви кълба дим се вият от тавана.

Карл Ман отваря една врата и надниква в празен офис. Юна отваря следващата, и там е празно. Продължават напред.

— Изглежда гори в Шилеровата зала, вътре има кухня — казва немецът.

В дъното на коридора под двойна врата като безкраен поток се процежда черен дим. Стеле се като мътна вода нагоре по вратите и стените и се наслоява под тавана.

Някъде крещи жена. Чува се приглушен тътен като гръмотевица. Нещо изведнъж изтрещява зад двойните врати, сякаш огромен прозорец се пръсва от топлината.

— Трябва да изкараме хората — казва Юна. — Това е…

Карл Ман му махва да замълчи, в това време го викат по радиостанцията. Той оставя пожарогасителя на пода, разменя няколко думи на немски и се обръща към групата.

— Внимание — казва с твърд глас. — Охраната е забелязала на мониторите си мъж, облечен в черно, намира се в мъжката тоалетна, в една от мивките личи пистолет.

— Това е той — казва Юна.

Немецът се свързва със стаята на охраната, за да се осведоми за позицията на мъжа в тоалетната.

— Два метра вдясно от вратата — пояснява след това. — Силно кърви от рамото, седи на пода… но прозорецът е отворен, възможно е да се опита да избяга оттам.

Затичват се по кафявата хартия, покрай бояджийска стълба и спират зад Карл Ман. Тук е значително по-топло, дим продължава да се стеле на талази под тавана като мътно течение. Чува се пращене и бучене, сякаш подът се тресе под краката им.

— Какво е оръжието? — пита Юна сподавено.

— Успяха да видят само пистолета в мивката…

— Попитай дали има раница — казва Юна. — Защото носи със себе си…

— Аз ръководя операцията — изсъсква Карл Ман.

Той прави знак на човек от екипа си, всички поглеждат карабините си и тръгват след него към гардеробната. Юна би искал да ги предупреди отново, като знае, че стандартната им тактика няма да проработи при срещата с наемника. Приличат на мухи, които се приближават към паяк. Една след друга ще се озоват в паяжината му.

Юна усеща пушека да люти в очите.

„Паякът плете паяжината си от два вида нишки, мисли си той. Лепкави за капани и такива, по които се катери самият той.

Спомня си плетката и знае къде да стъпи, за да не попадне в клопка.“

Освобождава предпазителя на своя смит енд уесън и тръгва предпазливо след военните полицаи. Те вече са се наредили пред мъжката тоалетна. Единият от тях, с дълга руса коса под каската, вади щифта на шоковата граната. Отваря, хвърля я ниско над пода, постлан с плочки, и бързо затваря. Чува се приглушен трясък, другият полицай отваря и насочва оръжието в тъмнината. Със знаци Карл Ман ги подканя да побързат. Без секунда колебание русокосият се втурва с вдигната карабина и приклад на рамо.

Безпокойство свива сърцето на Юна. Дочува как влезлият казва нещо с уплашен, по детски наивен глас. В следващата секунда се чува силна експлозия. Полицаите са изхвърлени от тоалетната, обвити в пушек и хвърчащ хоросан. Вратата се изтръгва от пантите. Вторият полицай изпуска оръжието, подхлъзва се встрани и пада с подгънато коляно. Взривната вълна кара Юна да отстъпи крачка назад. Русокосият лежи по гръб с отворена уста и кървящи зъби. Той е в безсъзнание, голям шрапнел се е забил в бедрото му. Пръски аленочервена кръв бликат на пода. Юна се затичва, изтегля го, ръцете му се стоплят от течащата кръв, докато набързо скалъпва турникет от колана на жертвата и навития ръкав на ризата му.