Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Да — отвръща Юна.

Руменината от бузите й изчезва.

— Сделката с Кения — устните на Пенелопе треперят. — Това е сделката с Кения, всичко на снимката се свежда до това, до договора с Кения, до това, че Палмкруна урежда продажба на боеприпаси за Кения. Знаех си, че има нещо гнило, знаех си.

— Продължавай — подканва я Юна.

— Кения има стабилни договори с Великобритания. Судан иска да купи боеприпасите. Доставката само ще мине през Кения за Судан и Дарфур.

— Да — отвръща Сага. — Смятаме, че нещата стоят така.

— Но това е забранено, и по-лошо… това е тотално предателство, нарушено е международното законодателство, това е престъпление срещу човечеството…

Тя пак млъква.

— Значи това е причината да се случи всичко — казва тя приглушено. — А не защото Бьорн се е опитвал да го изнудва.

— Опитът му само е помогнал на хората от снимката да разберат, че могат да бъдат разкрити.

— Мислех, че е злепоставяща — казва Пенелопе. — Злепоставяща, но нищо повече.

— Обаждането на Палмкруна ги е накарало да започнат да действат — пояснява Сага. — Преди това не са знаели за съществуването на снимката. Съобщението на Палмкруна ги е уплашило. Не са могли да знаят какво е разкритото. Но са разбрали, че нещата не вървят на добре. Не знаем как са разсъждавали. Може би са мислили, че ти или Бьорн сте ги снимали в ложата.

— Въпреки че…

— Не са могли да знаят какво сте научили. Не са искали да рискуват.

— Разбирам — казва Пенелопе. — И пак по същата причина, нали?

— Да.

Пенелопе кимва на себе си.

— В техните очи може би съм единственият свидетел на сделката — казва тя.

— Вложили са големи пари в договора с Кения.

— Няма да стане — шепне тя.

— Какво?

Пенелопе вдига поглед, среща очите на Сага и заявява:

— Не могат да трупат муниции в Дарфур, няма да стане, била съм там два пъти…

— Не им пука, става въпрос само за пари — казва Сага.

— Не става въпрос за пари, става въпрос за много повече — не се съгласява Пенелопе и се обръща към стената. — Става въпрос за…

Млъква и се спомня хрускащия звук на смачканите глинени фигурки под копитата на една коза. Малката жена от изсушена глина се превръща в прах. Дете се смее и крещи, че това е грозната майка на Нуфис. „Всичките фури трябва да умрат, да ги няма на бял свят“, викаха останалите деца с весели лица.

— Какво се опитваш да кажеш? — пита Сага.

Пенелопе я поглежда, но не отговаря. Потъва обратно в спомена за месеца, прекаран в Кения и Югозападен Судан.

След дълго и душно пътуване с кола беше пристигнала в лагера в Кубум, на югозапад от Ниала, в Януб Дарфур, Южен Судан. Още първия ден положи усилия наравно с Джейн и мъжа на име Грей да помогне на жертвите от набезите на Джанджавид.

През нощта я събудиха трима младежи от милицията, които крещяха на арабски, че ще убият всички роби. Вървяха по средата на улицата и единият носеше револвер. Пенелопе стоеше на прозореца и ги наблюдаваше, когато ненадейно се приближиха към възрастен мъж, който печеше картофи, и го застреляха.

Огледаха се и продължиха напред, към бараката, в която живееха Пенелопе и Джейн. Пенелопе бе останала без дъх, докато ги слушаше да обикалят верандата и да разговарят възбудено помежду си.

Изведнъж изритаха вратата на бараката и нахлуха в коридора. Пенелопе лежеше неподвижна, скрита под леглото, и тихо нашепваше Отче наш . Блъскаха мебелите с ритници, докато ги счупят. После тя отново чуваше тримата от улицата. Единият се смееше и крещеше, че робите трябва да умрат. Пенелопе изпълзя и отново застана на прозореца. Бяха хванали Джейн, влачеха я за косата и я захвърлиха по средата на улицата. Отвори се вратата на другата барака и Грей излезе с мачете в ръка. Хилавото момче тръгна насреща му. Грей беше може би с трийсет сантиметра по-висок от него, с яки рамене.

— Какво искаш? — попита той.

Хилавият не отговори на въпроса му, само вдигна револвера и го простреля в корема. Гърмежът отекна между бараките. Грей се строполи по гръб, опита се да стане, но остана да лежи неподвижно с ръка на корема.

— Мъртъв фур — извика другият, който държеше Джейн за косата.

Третият насила разтвори бедрата й. Тя се съпротивляваше и говореше без да спира, с твърд и спокоен глас. Грей извика нещо на момчетата.

Хилавият с револвера се върна, изкрещя нещо, допря дулото до челото му и стреля. Револверът само щракна, той натисна отново спусъка и отново, но револверът беше празен. Леко колебание се възцари на улицата, започнаха да се отварят вратите на другите бараки и наизлязоха африкански жени. Тийнейджърите пуснаха Джейн и хукнаха да бягат. Пенелопе видя как пет жени ги погнаха. Тя издърпа одеялото от леглото, отключи вратата, втурна се по коридора и излезе на улицата. Затича се към Джейн и я загърна с одеялото.