Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Стеве кара след волвото в посока към „Бервалдхален“, застига го и вижда шофьора да насочва пистолет към него. Натиска спирачка в момента, в който куршумът пронизва страничния прозорец и минава на сантиметри от лицето му. Цялото купе се изпълва с хвърчащи и подскачащи стъкълца. Волвото блъска завързан с верига велосипед с рекламна табелка „Кафенето на Линда“. Чува се трясък, колелото изтраква върху капака и покрива на волвото и полита във въздуха. Приземява се точно пред колата на Стеве. Изтрополява под гумите и силно се удря в окачването. Карат много бързо при острия десен завой към „Страндвеген“, право под заслона от дърветата. Стеве дава газ на излизане от завоя. Гумите буксуват на асфалта. Продължават в ранния пиков час, чуват рязък звук на спирачки и приглушен сблъсък, завиват наляво до „Бервалдхален“ през тревата по улица „Даг Хамаршьолдс вег“.

Стеве изважда пистолета си и го оставя сред стъклата на седалката до себе си. Мисли си, че ще настигне волвото на улица „Юргордсбрюнсвеген“, ще мине от лявата му страна и ще се опита да обезоръжи шофьора. Скоростта наближава 130 километра в час, когато подминават американското посолство зад високата, сива като на казарма ограда. Изведнъж волвото се отклонява от пътя с димящи гуми и след норвежкото посолство завива наляво, нагоре по тротоара и по пътеката между дърветата. Реакцията на Стеве позакъснява, той трябва да направи още един завой пред автобус, на тротоара, върху тревата и през няколко ниски храста. Гумите се блъскат в бордюра, когато заобикаля Италианския културен институт. Пресича тротоара, буксува наляво по „Йердесгатан“ и пред него изниква волвото, което стои на място на пътя, на около стотина метра, по средата на кръстовището със „Скарпьогатан“.

Стеве забелязва шофьора през задното стъкло. Взима пистолета от седалката, освобождава спусъка и бавно се приближава.

Синя светлина от няколко полицейски коли се вижда на „Валхалавеген“, отвъд сградата на телевизията. Облечен в черно мъж излиза от червеното волво и се затичва надолу към посолствата на Германия и на Япония. Стеве дава газ, но в този момент волвото се взривява в кълбо от огън и дим. Вълната го блъска в лицето си и трясъкът го заглушава. Светът става странно тих, когато подкарва по тротоара, покрай бълващия черен дим горящ автомобил. Никъде не вижда шофьора. Няма накъде да поеме. Увеличава скоростта и минава между високите заграждения, спира на края на улицата, излиза от колата и тича назад с оръжие в ръка.

Шофьорът е изчезнал. Светът е все още тих, но странно шумоли, все едно че някъде се вихри буря. Стеве поглежда улицата с посолства зад светлосиви стоманени огради. Не може да е стигнал далече за толкова кратко време. Сигурно е влязъл в някое посолство с код през вратата или е прескочил високата ограда.

Наоколо излизат хора, за да видят причината за експлозията. Стеве се озърта, прави няколко крачки, обръща се и се оглежда. Изведнъж мярка шофьора в двора на немското посолство, до главната сграда. Движи се спокойно, отваря вратата на главния вход и влиза.

Стеве Билгрен отпуска пистолета, опитва се да се успокои, да диша по-бавно. Силен звук проехтява в ушите му. Знае, че чуждите дипломатически мисии се ползват от екстериториално право, привилегия, която го възпрепятства да последва извършителя без покана. Трябва да спре, не може да направи нищо, правомощията на шведската полиция стигат до вратата на посолството.

Униформен полицай стои на десет метра пред преградата на „Стурегатан“ до парка „Хумлегорден“, когато Юна Лина се приближава с автомобила си на висока скорост. Полицаят се опитва да го накара да завие и да тръгне по друга улица, но Юна продължава напред, отбива до тротоара и излиза от колата. Бързо показва легитимацията си, навежда се под найлоновата лента, служеща за преграда, и се затичва нагоре по „Хумлегордсгатан“ към халите.

Минали са само осемнайсет минути, откакто бе разговарял по телефона, но стрелбата е приключила и линейките пристигат на мястото.

Шефката на операцията Йени Йорансон приема рапорт от завършилото преследване в дипломатическото градче. Преследваният може би се е промъкнал в немското посолство. Сага Бауер разговаря пред халите с колежка, наметнала одеяло на раменете си. Забелязва Юна и му маха да се приближи. Той се запътва към двете жени и кимва на Сага.

— Мислех, че ще пристигна пръв — казва той.