Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Юна Лина се събужда в апартамента си на „Валингатан“. Отваря очи и поглежда към светлите летни облаци. Никога не пуска пердетата, предпочита естествената светлина.

Ранна утрин е.

Тъкмо когато се обръща в леглото, за да заспи отново, телефонът звъни.

Още щом сяда, разбира за какво става дума. С телефон в ръка слуша нервния разказ за развитието на акцията, докато отваря сейфа и взима пистолета си, сребристия смит енд уесън. Заподозреният извършител се намира в Йостермалмските хали и полицията току-що е щурмувала сградата, без каквато и да било стратегия.

Бяха изминали само шест минути от обявяването на тревогата и изчезването на престъпника в халите. Оперативното ръководство се опитваше да организира акцията, да огради разширения район и да премести групите, без да изпуска от очи Пенелопе Фернандес.

Нов отряд влиза през входа откъм „Нюбругатан“. Зад вратата веднага завиват вляво покрай магазина за шоколад и между масите на рибния ресторант с обърнати столове, хладилни щандове с омари и калкан върху натрошен лед. Отекват бързите стъпки на полицаите, когато приведени се втурват, разпръсват се и се скриват зад колоните. Докато чакат нови заповеди, чуват някой да ридае вътре в мрака, зад деликатесния щанд лежи един тежко ранен полицай в локва кръв.

Слънчевите лъчи започват да надничат през опушените прозорци на покрива. Сърцето на Мира ще изскочи. Проечават два силни изстрела, последвани от четири бързи пистолетни и отново от два силни. Един от полицаите е ранен, крещи, че е уцелен в корема и има нужда от помощ.

— Никой ли не ме чува? — стене той.

Мира наблюдава отражението в стъклото, фигурата, която се движи зад щанд с висящи фазани и пушено еленово месо. Прави знак на колегата си, че някой се движи по диагонал от тях. Той се свързва с шефа на операцията и пита предпазливо дали има полицай на средната пътека. Мира избърсва изпотената си ръка, взима отново пистолета и следи отстрани странните движения. Приближава се, приведена, опирайки се в щанда за зеленчуци. Усеща миризмата на магданоз и неизмити картофи. Глокът трепери в ръката й, тя го навежда, поема си дъх и се приближава до ъгъла на щанда. Колегата й прави знак. Той насочва още трима колеги, влезли откъм „Нюбругатан“. Пристъпва към извършителя покрай щанда с дивеч. Неочаквана стрелба с автоматично оръжие в посока към ресторанта. Мира чува свистенето на куршума, който се забива в тялото на по-възрастен колега, като пробива плочите от борен карбид на защитната жилетка. Празната гилза от автоматичното оръжие кънти върху каменния под съвсем наблизо.

Първият куршум на наемника се забива в гърдите на полицая и прониква между плешките. Той е мъртъв още преди коленете му да се огънат. Убиецът не го поглежда, когато той се хлъзва встрани и събаря една от масите. Комплект за сол и пипер пада на пода и се търкулва под един стол.

Наемникът не спира, движи се бързо и автоматично променя линиите на огъня. Разбира, че друг полицай се крие зад тухлената стена до рибния щанд. Трети се приближава със светнало оръжие по коридора с провесени зайци и сърнешко месо. Наемникът се обръща и изстрелва набързо четири патрона, докато претичва към кухнята на рибния ресторант.

Мира чува два нови изстрела, тялото на младия колега до нея се разтърсва и от раната на гърба му бликва кръв. Автоматът му пада на пода. Той се строполява назад, каската му пада и се претъркулва. Светлината от оръжието му рефлектира право в Мира. Тя се отмества и пропълзява по пода до щанда с плодове. Двайсет и четирима полицаи изневиделица щурмуват халите, по шестима от всеки вход. Мира се опитва да докладва, но никой не отговаря. В следващата секунда вижда похитителя само на десетина метра. Движи се с учудваща бързина и прецизност към кухнята на рибния ресторант, когато Мира вдига глока си, прицелва се и стреля три пъти срещу него.

Един куршум уцелва горната част на лявата му ръка в момента, когато минава през летящите врати към тъмната кухня. Продължава покрай скарата, събаря няколко съда, насочвайки се към тясната стоманена врата. Усеща стичащата се топла кръв отзад по ръката. Куршумът е с кух връх и той разбира, че раната е сериозна, макар артерията да не е засегната. Без да спира или да поглежда уцеленото място, отваря вратата на товарен асансьор, продължава през него, отваря следващата, излиза в тесен коридор и бута с ритник сивата метална врата. Озовава се в настъпилото утро в асфалтиран вътрешен двор с осем паркирани коли.