Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Глупак — мърмори тя, когато вижда шофьора да се качва с едната гума на тротоара.

Но изведнъж светлината озарява една малко по-отдалечена витрина и се отразява върху портата.

Някой се крие зад високата ограда.

Нужна й е само секунда, за да осъзнае гледката. Мъж настройва на прицел оръжие.

Бързо сваля бинокъла и извиква свързочната централа по радиостанцията.

— Тревога, виждам оръжие — почти крещи тя. — Военно оръжие с оптически мерник, мъж до вратата на халите… Повтарям: снайперист на наземно ниво на ъгъла между „Нюбругатан“ и „Хумлегордсгатан“!

Мъжът е зад портата. Наблюдава празния площад, изчаква събирача на амбалаж на пейката да се махне, но го игнорира, когато разбира, че възнамерява да преспи там. Прикрит от мрака, разгъва приклада с облекчаващата поддръжка за рамо на модулен снайпер, полуавтоматична пушка с пясъчен цвят за разстояния до два километра с прецизни боеприпаси. Спокойно монтира титановия заглушител пред отвора на цевта, нагласява пълнителя и пуска предния статив.

Малко преди да затворят, е влязъл в халите, скрил се в склад и изчакал почистването и обиколката на охраната. Веднага щом загасили лампите и станало тихо, е влязъл в магазина. Отвътре прекъснал алармата на голямата входна врата на ъгъла и после излязъл до външната порта, защитена от улицата със здрава желязна решетка.

Зад решетката портата е като малка стая, като окоп. Защитен е от всички посоки, но гледката му напред е чиста. Не се вижда, когато не се движи. Ако някой се приближи до портата, може да се отдръпне в тъмното.

Насочва оръжието към сградата, където се намира Пенелопе Фернандес, и претърсва стаята с електрооптичния мерник. Бавно и систематично. Чакал е дълго, утрото наближава и скоро ще трябва да напусне мястото си и да изчака следващата нощ. Защото знае, че тя ще погледне към площада, уверена, че ламинираното стъкло я предпазва.

Прицелва се, осветяват го фаровете на автомобил, обръща се за малко и пак се връща към апартамента на „Стургатан“ 1. Почти незабавно се натъква на топло лъчене зад тъмния прозорец. Обхватът е слаб и накъсан поради разстоянието и бронираното стъкло. По-лош, отколкото е предполагал. Опитва се да фиксира размазаните контури на топлинната картина и да открие центъра. Бледа розова сянка се движи в петнисто лилаво, ту по-светла, ту по-тъмна.

Неочаквано се случва нещо на площада отпред: двама цивилни полицаи тичат към него с извадени пистолети, скрити до телата.

Пенелопе се събужда рано и не може да заспи, остава дълго в леглото, но после става и слага вода за чай. Мисли си, че полицията ще остане още само няколко дни. По-дълго няма да е икономически рентабилно. Ако извършителят не беше убил полицаите, изобщо нямаше да са тук, ресурсите щяха да са ограничени.

Сваля врящата вода от печката, напълва каната и слага две торбички чай с лимон. Занася каната и една чаша в мрачната всекидневна, оставя ги в нишата, запалва лампата със зеленото стъклено кълбо, която виси на прозореца, и поглежда към празния площад.

Изведнъж вижда двама души да тичат по паважа, падат и остават легнали. Изглежда странно. Бързо загасва лампата. Нещо люлеещо се плъзва, стържейки по прозореца. Тя поглежда отново навън и се отмества встрани. Група полицаи тича по „Нюбругатан“, вижда проблясък върху вратата до халите и в същата секунда чува звук, като че някой хвърля мокър парцал по прозореца. Куршум пронизва ламинираното стъкло и се забива в стената зад нея. Тя заляга на пода и пропълзява, без да забележи, че е порязала дланите си.

Стеве Билгрен тъкмо бе сменил спокойната службица с оперативните части на Отдела за специална намеса в Националната полиция.

Сега седи на пасажерското място до прекия си шеф Мира Карлсон в една цивилна алфа, която бавно се търкаля нагоре по „Хумлегордсгатан“. Стеве Билгрен никога не е участвал в извънредна акция, но много пъти се е чудил как ли би се справил. Тази мисъл започна да го безпокои особено, след като приятелката му миналата седмица, излизайки от банята, с усмихнато лице му показа теста за бременност.

Тялото му е изморено от вчерашния футболен мач. Болката от тренировките се усеща като тежест в мускулите на бедрата и прасците.

Чуват се няколко приглушени удара отвън, когато Мира успява да погледне през прозореца и да зададе въпроса:

— Какво, по дяволите, беше това, което…

Млъква, когато чува глас да крещи по радиостанцията, че двама колеги са застреляни по средата на „Йостермалмсторг“, че група 5 трябва да влезе откъм „Хумлегордсгатан“.