Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Ще го пипнем — казва оперативният координатор от разузнаването с висок глас. — Имаме, мамка му, само четири входа към халите и…

— Сигурни ли сте? — намесва се Йени Йорансон.

— Врата откъм „Нюбругатан“, една на ъгъла и две откъм „Хумлегордсгатан“.

— Доведете хора, повече хора — крещи Брулин на някого.

— Опитваме се да намерим карта на халите.

— Преместете групи 1 и 2 към предната врата — вика някой друг. — Група 2 влиза вътре, група 1 остава на вратата.

— Бързо, бързо, бързо!

— Група 3 да се изтегли към страничните входове и да подкрепи група 4 — казва Йени с овладян глас. — Група 5 вече получи заповед да влезе в халите, ще използваме цивилната алфа, която е съвсем наблизо.

Шефът на командването Рагнар Брулин от миниоперативната ръководна централа се свързва с алфата. Стеве Билгрен поглежда с безпокойство Мира Карлсон и поема разговора. Брулин, силно разтревожен, им казва да карат към „Маюршгатан“ и да изчакат по-нататъшна заповед. Обяснява набързо, че районът на действие е разширен и че вероятно трябва да подкрепят група 5 в стрелбата.

Шефът повтаря няколко пъти, че положението е сериозно, че заподозреният извършител се намира в халите.

— Мамка му — шепне Стеве. — Не би трябвало да съм тук, толкова съм глупав…

— Спокойно — казва Мира.

— Само защото момичето ми е бременно, разбрах го миналата седмица, ще ставам баща.

— Поздравления.

Той диша ускорено, гризе нокътя на палеца си и се взира пред себе си. През предното стъкло Мира вижда трима тежковъоръжени полицаи да се втурват от „Йостермалмсторг“ надолу по „Хумлегордсгатан“.

Спират пред първия страничен вход на халите и разбиват решетката. Двама от тях освобождават спусъка на автоматите с лазерен мерник и влизат. Третият се затичва към втория вход и се промушва през оградата.

Стеве Билгрен спира да гризе нокътя си и пребледнява, когато шефът Брулин отново вика колата им:

— Цивилен патрул, автомобил алфа, обадете се!

— Отговори — казва Мира на Стеве.

— Алфа, автомобил алфа — вика нетърпеливо шефът на командването.

— Автомобил алфа тук — отговаря Стеве с неохота.

— Няма да успеем да дочакаме подкрепление — почти крещи Брулин. — Предприемаме незабавно нападение, трябва да подкрепите група 5. Повтарям, предприемаме нападение, подкрепяте група 5. Разбрано?

— Да — отвръща Стеве и усеща как сърцето му силно бие.

— Провери оръжието — нарежда напрегнато Мира.

Като в забавен сън той вади служебния пистолет, издърпва пълнителя и проверява патроните.

— Защо ще…

— А сега влизай — нервно казва Мира.

Стеве поклаща глава и измънква:

— Той трепе полицаите като мухи…

— Веднага — строго заповядва тя.

— Ще ставам баща и… може би трябва…

— Аз влизам — прекъсва го Мира. — Застани зад колата, наблюдавай вратата, дръж непрекъсната радиовръзка, бъди готов да се разделим.

Мира Карлсон освобождава спусъка на своя глок и излиза от колата, без да поглежда колегата си. Затичва се към най-близката врата с разбита решетка, оглежда се бързо и отмята назад глава. Колегата й от група 5 стои на най-високото стъпало и я очаква. Мира си поема дъх и, без да обръща внимание на страха, който нахлува в тялото й, минава през тясната врата. Тъмно е, застига я слаба миризма на боклук от складовете под магазина. Колегата й прави знак да го последва и подсигурява огневата линия вдясно. Той изчаква няколко секунди и дава знак за броене отзад напред: три, две, едно. Лицето му е сериозно и съсредоточено, когато се затичва през вратата на халите и се скрива зад щанда отпред. Мира влиза и търси пътеката вдясно по посоката на движение. Колегата се притиска към щанда със сирена, големи колкото автомобилни гуми. Задъхан, търси радиовръзка с оперативното ръководство. Блестяща червена точка от лазерния му мерник трепти на пода в краката му. Мира се присламчва до щанда вдясно и се опитва да види нещо. Сивкава светлина се процежда през прозорците на тавана, отдалечени от тях на двайсетина метра. Тя отново вдига глока и вижда над себе си лъскави повърхности от неръждаема стомана. Голямо, мариновано говеждо филе лежи в стъклена витрина. Нещо се движи, трептейки в стъклата между отраженията. Различава слаба фигура с пъстри криле. Ангел на смъртта, мисли си тя, точно когато по тъмните стени на халите проблясва огънят на автомата със заглушител.

Стеве Билгрен е приклекнал зад бронираната цивилна полицейска кола. Извадил е своя зиг зауер, който лежи на капака, докато собственикът му оглежда двата странични изхода на халите. Виенето на сирени се приближава от всички посоки. Тежковъоръжени полицаи се събират на площада пред главния вход. Отвътре се чуват откъслечни изстрели с пистолет. Стеве се стряска и се моли на Господ да го пощади, мисли си как да избяга от това място, да не бъде повече полицай.