Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Макар че аз си мисля, че той всъщност не се страхува да бъде разкрит, просто е практичен — казва Юна. — По-лесно е да решиш проблемите, ако полицията не е замесена, но той се концентрира именно върху тях… защото в противен случай не би запалил апартаментите. Това отвлича вниманието, но той иска да си свърши работата както трябва, предпочита перфекционизма пред всичко останало.

Сага подпира ръце върху бедрата си, потта се стича по лицето й.

— Ясно е, че рано или късно щяхме да свържем пожарите с нещастния случай с яхтата — казва тя и изправя гръб.

— Но тогава щеше да е късно — отвръща той. — Задача на наемника е да изтрие всички следи и всички доказателства.

— Макар че сега и снимката, и Пенелопе са при нас — казва тя усмихната. — „Разрешителят на проблеми“ не е решил проблема.

— Поне засега.

Сага замахва веднъж, за да пробва боксовата круша, която виси от тавана, и поглежда замислено към Юна.

— Когато учех, гледах филм за банков обир, в който ти обезоръжаваш един мъж с помощта на счупен пистолет.

— Имах късмет — отвръща той.

— Да.

Той се смее, а тя се приближава към него, пробва да пораздвижи краката си, обикаля го и после спира. Протяга ръце с отворени длани и среща погледа му. Маха му с пръсти да се приближи до нея. Иска той да се опита да я удари. Той се усмихва и разбира намека за Брус Ли: махащата ръка. Поклаща глава, но не я изпуска от поглед.

— Видях как се движиш — казва той.

— Тогава знаеш — отсича тя.

— Бърза си и може би ще успееш с първите удари, но после…

— Ще изчезна — обяснява тя.

— Добро намерение, но…

Тя прави същия жест отново, примамва го, малко по-нетърпеливо.

— Но ти вероятно ще нападнеш прекалено грубо — продължава той развеселен.

— Не — отвръща тя.

— Опитай и ще видиш — спокойно я насърчава Юна.

Тя му маха, но той сякаш не забелязва, обръща й гръб и тръгва към вратата. Тя се придвижва бързо, следва го и забива дясно кроше. Той само превива врат, така че ударът да мине над главата му. Завърта, изважда пистолета си, в същото време я поваля на земята, като стъпва върху свивката на коляното й.

— Трябва да ти кажа нещо — задъхано казва тя.

— Че бях прав, нали?

— Не си въобразявай — отвръща тя със сърдит поглед и се изправя.

— Ако започнеш прекалено грубо…

— Аз не започнах грубо — прекъсва го тя. — Набих спирачка, защото се сетих за нещо важно, което…

— Тогава разбирам — смее се той.

— Пет пари не давам какво си мислиш — продължава тя. — Но се сетих, че може да използваме Пенелопе за примамка.

— За какво говориш?

— Замислих се, че ще се мести на друго място и точно когато щях да те ударя, ми дойде тази идея. Спрях, защото не трябваше да те повалям, ако искам да разговаряме.

— Разговаряй тогава — приятелски я подканва той.

— Осъзнах, че Пенелопе винаги ще е примамка за наемника и ще го привлича…

Юна спира да се усмихва и кима замислено.

— Продължавай.

— Не знаем дали убиецът подслушва радиовръзката ни… допускам го, защото откри Пенелопе на Шюмендьо — казва Сага.

— Да.

— Ще я открие някак си, така си мисля. И не му пука, че е под полицейска закрила. Трябва да направим всичко, за да запазим в тайна местонахождението й, но имам предвид, че не можем да я охраняваме без радиовръзка.

— Той ще я открие — съгласява се Юна.

— Така си мислех и аз… Пенелопе ще бъде примамка, въпросът е само да бъдем готови, когато той дойде. Естествено, тя ще остане под пълна закрила според плановете, но ако едновременно поставим цивилен екип да пази мястото, може би ще можем да заловим извършителя.

— Напълно права си… мислиш съвсем правилно — казва Юна.

Карлос, Сага и Юна бързат по дългия коридор, който води към помещенията на разузнаването. Вернер Зандѐн вече се е настанил на мекия диван и ги очаква. Без да губи време за поздрав, започва да говори веднага щом те затварят вратата след себе си:

— Клара Улуфсдотер от Международната прокурорска камара е намесена… Задачата на Националната полиция и разузнаването е много сериозна, но кого, по дяволите, се опитваме да заловим?

— Знаем много малко — отвръща Сага. — Дори дали действа сам, може да става въпрос за професионалисти от Белгия или Бразилия, или за специалисти, напуснали КГБ, или откъдето и да било от стария Източен блок.

— Всъщност не е сложно да се подслушва радиовръзката ни — казва Карлос.

— Наемникът, естествено, знае, че Пенелопе е под охрана, че ще бъде трудно да се добере до нея — казва Юна. — Но понякога вратите ще се отварят, пазачите ще се сменят, ще й се носи храна, ще се среща с майка си, с психолог, с Никлас Дент от отдела за профил на извършителите и…