Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Няма да мога дълго да протакам подписването, Понтус Салман се опитва да ме открие през целия ден. Тези хора познават бранша, не можеш да ги заблудиш — казва Аксел в момента, когато телефонът му иззвънява.

Поглежда за миг дисплея и застива:

— Струва ми се, че отново е той…

— Отговорете — подканва го Юна.

— Окей — казва Аксел и отговаря.

— Търсих те няколко пъти — се чува провлаченият глас на Салман. — Знаеш… корабът е натоварен, струва пари да стои на пристанището, собственикът се е опитал да те открие, изглежда, не са получили разрешението за износ.

— Съжалявам — опитва се да звучи искрено Аксел и поглежда Юна и Сага. — Нямах време да прегледам последната част…

— Говорих с Министерския съвет, щял си да подпишеш днес.

Аксел се колебае, мислите му се лутат в различни посоки, би искал просто да прекъсне разговора, но вместо това леко се покашля, извинява се и скалъпва една лъжа:

— Друга сделка изникна междувременно.

Аксел чува фалшивия тон в гласа си, отговорът се забавя повече от нормалното. На път е да каже истината, че няма да получат разрешението за износ, защото планират контрабанда на боеприпаси в Дарфур.

— Останах с впечатление, че всичко ще бъде готово най-късно днес — казва Салман, без да скрива раздразнението си.

— Поели сте риск — отвръща Аксел.

— Какво искаш да кажеш?

— Без разрешително за износ, няма и износ…

— Но ние… Извинявай.

— Получили сте разрешение за производство на муниции, получили сте предварително одобрение, аз дадох положителни сигнали, но това е всъщност всичко.

— Много неща са заложени на карта — казва Салман поомекнал. — Да предам ли нещо на собственика? Можеш ли да прецениш колко ще се забавиш? Трябва да знае колко дълго ще остане закотвен, отнася се за цялата логистика.

— Все още съм положително настроен, но ще прегледам всичко за последен път и след това ще ви уведомя — категоричен е Аксел.

Сага Бауер скача на въже от петдесет минути във фитнеса на полицията, когато загрижен колега се приближава и я пита как се чувства. Лицето й е потно и мрачно, но краката й танцуват, сякаш неизморени от бързото неспиращо въже.

— Прекалено взискателна си към себе си — казва колегата.

— Не съм — отвръща тя и продължава да скача със стиснати устни.

Двайсет и пет минути по-късно Юна Лина слиза във фитнеса, отива при нея и сяда на наклонена пейка до една щанга.

— Скапана работа — казва тя, без да спира да скача. — Те ще прехвърлят муниции в Дарфур, а ние не можем и пръста си да мръднем.

— Сега поне знаем за какво става дума — спокойно отвръща Юна. — Знаем, че се опитват да минат през Кения и…

— Но какво, по дяволите, ще правим? — пита тя, докато скача. — Да арестуваме проклетия Понтус Салман? Да се свържем с Европол за Рафаел Гуиди?

— Все още не можем да докажем нищо.

— Кашата е голяма, много по-голяма, отколкото бихме искали — разсъждава тя, докато въжето свисти покрай нея и се удря в пода. — Замесени са Карл Палмкруна и Понтус Салман от Швеция… Рафаел Гуиди — той е гигант в бизнеса с оръжие… но да не забравяме и кенийското правителство, иначе нещата е нямало да потръгнат… а може би и шведското е замесено…

— Няма да се доберем до всички — констатира Юна.

— Най-умно би било да приключим случая — казва тя.

— Да го направим тогава.

Тя се засмива на шегата и продължава да скача със стиснати устни.

— Възможно е Палмкруна да е взимал подкупи много години — казва замислено Юна. — Но след като е получил изнудваческото писмо на Бьорн Алмскуг, се е притеснил, че купонът е свършил… и се е обадил на някого, вероятно на Рафаел… По време на разговора е осъзнал обаче, че е заменим… че той поради снимката се превръща в проблем. Проблем за лицата, инвестирали в сделката. Не са били готови да загубят парите си и да рискуват живота си заради него.

— Затова се самоубива — казва Сага и започва да скача по-бързо.

— Изчезва… и тогава остават само снимката и изнудвачът.

— Затова наемат международен „разрешител на проблеми“ — казва тя задъхано.

Юна кимва и тя започва да скача с вдигнати колене.

— Ако Виула не бе ги последвала на яхтата в последния момент, той е щял да убие Бьорн и Пенелопе и да потопи моторницата — разсъждава Сага.

Тя засилва темпото още повече и после спира.

— Щяхме… щяхме да го отпишем като нещастен случай — пъхти тя. — Щеше да вземе снимката, да изчисти всички компютри и да напусне безследно страната, напълно незабележимо.