Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Продължавайте, моля ви — казва Юна.

— Със сигурност не съм чувал всичко, което свирят…

Аксел свива извинително рамене.

— Но имахте предвид, че можете да откриете точно тези тонове в конкретно произведение? — повтаря въпроса си Юна.

— Точно тази комбинация съществува само на едно място, доколкото ми е известно — пояснява Аксел. — В такт 156, първа част от втори струнен квартет на Бела Барток.

Отново взима цигулката и я слага на рамото си.

— Tranquillo… музиката просто притихва прекрасно като приспивна песен. Чуйте първата цигулка — казва той и започва да свири.

Пръстите се движат плавно, тоновете трептят светли и нежни. Спира да свири само след четири такта.

— Двете цигулки се следват една друга, същите тонове, но в различни октави — обяснява той. — Прекалено красиво е, но срещу акордите на виолончелото в ла-мажор цигулките правят едновременно дисонанси… макар и да не се възприемат точно така, защото са един вид преходни тонове, които…

Прекъсва самия себе си, млъква и оставя цигулката.

Юна го гледа.

— Съвсем сигурен ли сте, че музикантите на снимката свирят втори струнен квартет на Барток? — пита той тихо.

— Да.

Юна прекосява верандата, спира до люляковите гроздове и си мисли, че това, което току-що е чул, е напълно достатъчно, за да определи времето на срещата.

Усмихва се на себе си, скрива усмивката си с ръце, обръща се, взима една червена ябълка от купата на масата и среща учудения поглед на Аксел.

— Потвърждавате ли го? — пита той отново. — Наистина ли сте сигурен?

Аксел кимва и Юна му подава ябълката, извинява се, взима телефона от джоба на сакото си и се обажда на Аня.

— Аня, времето ме притиска…

— Нали щяхме да ходим на сауна през уикенда — прекъсва го тя.

— Нуждая се от помощ.

— Знам — подсмихва се тя.

Юна се опитва да потисне напрежението в гласа си:

— Не можеш ли да провериш репертоара на струнен квартет „Токио“ през последните десет години?

— Вече го направих.

— А да видиш какво са свирили в „Алте Опер“ във Франкфурт през същия период?

— Да, всъщност били са там всяка година, понякога няколко пъти.

— Някога свирили ли са втори струнен квартет на Бела Барток?

След малко тя отговаря:

— Да, един-единствен път, опус седемнайсет.

— Опус седемнайсет — повтаря Юна и среща погледа на Аксел, който кимва в отговор.

— Какво? — пита Аня.

— Кога? Кога са свирили втори струнен квартет на Барток?

— На 13 ноември 2009 година.

— Сигурна ли си? — пита Юна.

„Лицата на снимката са се срещнали четири месеца след издадената заповед за арест на суданския президент, мисли си той. Понтус Салман е излъгал за времето. Срещнали са се през ноември 2009 година. Ето я причината за случилото се. Някои са мъртви, още може би ще умрат.“

Юна протяга ръка и докосва виолетовите цветове на люляка, от съседния двор се носи аромат от грил, мисли си, че трябва да намери Сага Бауер и да й разкаже за напредъка.

— Това ли е всичко? — пита Аня в слушалката.

— Да.

— Може ли да чуя краткото изречение?

— Да, извинявай… Kiitokseksi saat pusun, за благодарност получаваш целувка — казва Юна и прекъсва разговора.

„Понтус Салман ни е излъгал, минава през ума му за сетен път. Имало е пълно оръжейно ембарго, когато се е срещнал с Палмкруна, Рафаел и Агате ал Хайи. Всички сделки от този род са били забранени без всякакви изключения или отстъпки.

Но Агате ал Хайи е искала да купи боеприпаси, а останалите да спечелят пари. Без да зачитат човешки права или международни закони.

С леден глас Понтус Салман излъга за времето на срещата. Вярвал е, че няколко неочаквани признания, натъпкани в съзнанието ни, ще скрият лъжата; че като се разпознае на снимката, ще останем доволни и просто ще приемем лъжата за датата.“

Юна вижда пред себе си Салман, който говори с безизразно лице, сиво блед и с дълбоки бръчки. Беше самата невинност, когато разпозна себе си и си спомни кога са се срещнали.

„Това е контрабанда на оръжие, бучи в главата му. Всичко се свежда до контрабанда на оръжие, снимката, изнудването и убийствата.“

Пред очите му е как Сага Бауер се изправя след казаното от Салман, а отпечатъкът от петте й пръста остава върху бюрото като мъглив спомен.

През юли 2009 година Международният наказателен съд в Хага издава заповед за арест на суданския президент Омар ал Башир за директна намеса в изтребването на три племенни групи в Дарфур, след което всички предстоящи доставки на боеприпаси от останалия свят са спрени. Суданската армия запазва оръжията си, картечниците и автоматите, но скоро боеприпасите се изчерпват. Първа ще усети прекратеното снабдяване, без съмнение, милицията в Дарфур. Но Карл Палмкруна, Понтус Салман, Рафаел Гуиди и Агате ал Хайи застават над международните закони. Срещат се през ноември, въпреки че намесата на президента в геноцида е оповестена публично преди месеци.