Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Но ако вместо това се вслушаш в струните — казва той и натиска „ми“-струната. — Чуваш ли? Прекалено ниско е, но няма никакво значение, може да се компенсира, като вземеш тона по-нагоре по грифа.

Аксел Рисен повтаря мелодията на напълно разстроен инструмент със странна позиция на пръстите, но с верните тонове. „Ла сегедиля“ зазвучава отново, безупречно.

— Ти си магьосник. — Момичето се смее и ръкопляска.

— Здравейте — обажда се Юна, приближава се и се здрависва с Аксел, а после и с момичето.

Гледа Аксел, който държи разстроената цигулка.

— Впечатляващо.

Аксел следи погледа му и поклаща глава:

— Всъщност не съм свирил от трийсет и четири години — казва той със странна интонация.

— Вярваш ли му? — пита Юна момичето.

Тя кимва и отвръща загадъчно:

— Не виждате ли светлината?

— Бевърли — тихо казва Аксел.

Тя се разсмива и изчезва между дърветата.

— Трябва да говоря с вас — казва Юна на Аксел.

— Извинявам се за изчезването си — казва Аксел и започва отново да настройва цигулката. — Но изникна нещо спешно.

— Не се безпокойте, аз се върнах.

Юна забелязва, че Аксел наблюдава момичето, което събира плевели в тревата.

— Има ли ваза вътре? — пита тя.

— В кухнята — отговаря той.

Тя отнася вътре малкия букет от разцъфнали глухарчета, бели топки от семена.

— Любимото й цвете — пояснява Аксел и се заслушва в „сол“-струната, завърта ключа и оставя цигулката на мозаечната маса.

— Бих искал да погледнете това — казва Юна и изважда снимката от найлоновата папка.

Сядат на масата. Аксел изважда очила от джоба на ризата си и внимателно разглежда снимката.

— Кога е направена? — въпросът му не закъснява.

— Не знаем, вероятно през пролетта на 2008 година — отвръща Юна.

— Да — казва Аксел и изведнъж се отпуска.

— Познавате ли ги? — спокойно пита Юна.

— Естествено — казва Аксел. — Палмкруна, Понтус Салман, Рафаел Гуиди и… Агате ал Хайи.

— Дошъл съм обаче да помоля да погледнете музикантите отзад.

Аксел поглежда учудено Юна и отново разглежда снимката.

— Струнен квартет „Токио“… добри са — равнодушно преценява той.

— Да, но се питам… мислих си дали е възможно специалист да определи по снимката какво свири квартетът.

— Интересен въпрос.

— Възможно ли е изобщо квалифицирано предположение? Кай Самюелсон отрече, а когато брат ви Роберт я погледна, каза, че това е напълно невъзможно.

Юна се навежда напред, очите му се изпълват с нежност и топлота под широката сянка:

— Брат ви е сигурен, че ако вие не успеете, никой друг няма да успее.

Усмивка заиграва изведнъж в ъгълчетата на устните на Аксел:

— Той ли го каза?

— Да — отговаря Юна. — Но не разбрах какво имаше предвид…

— Нито пък аз — засмива се Аксел.

— Искам все пак да погледнете снимката с лупа.

— Смятате, че в такъв случай може да се определи кога се е провела срещата на снимката — отбелязва Аксел сериозно.

Юна кимва, изважда лупата от чантата си и му я подава.

— Сега трябва да виждате пръстите им — казва полицаят.

Седи, без да продумва, гледа как Аксел разглежда снимката и не спира да мисли, че ако тя е направена преди обвинението срещу президента на Судан Омар ал Башир през юли 2009 година, то усещането му го е подвело. Но ако е направена след заповедта за арест, значи е бил прав, става въпрос за престъпна дейност.

— Разбира се, че виждам пръстите — бавно проговаря Аксел.

— Можете ли да отгатнете кои тонове свирят? — пита Юна предпазливо.

Аксел въздъхва, връща снимката и лупата и неочаквано изпява четири тона. Доста ниски, но съвсем ясни. Млъква за миг, взима цигулката от масата и изсвирва два високи, вибриращи тона.

Юна Лина се надига.

— Шегувате ли се?

Аксел Рисен среща погледа му.

— Мартин Бийвър свири три пъти подчертано „до“, Кикуей — два пъти подчертано „до“. Казухиде Изомура прави пауза, а Клайв — четиритонно пицикато. Изпях това: голямо „ми“, голямо „ла“, малко „ла“ и веднъж подчертано „до“.

Юна записва и после пита:

— Колко точно е гадаенето ви?

— Това не е гадаене — отвръща Аксел.

— Смятате ли, че тази комбинация от тонове съществува в много произведения? Имам предвид… възможно ли е чрез тези тонове да се изберат творбите, които струнен квартет „Токио“ би могъл да изпълнява на снимката?

— Тази комбинация се среща само на едно място — отговаря Аксел.

— Откъде знаете?

Аксел се обръща към прозореца. Големите, трептящи листа се отразяват в стъклото.