Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Юна — въздъхва тя.

— Да — усмихва се той.

— Надявам се схващаш, че това е пълна лудост.

— Роберт каза, че чисто теоретично е възможно.

— Да изчакаме, докато Пенелопе се почувства малко по-добре.

— Ще се обадя — казва Юна и набира номера на полицията, за да го свържат със стая У12.

Сага гледа спокойното му лице.

— Казвам се Юна Лина, аз съм…

Спира и на лицето му грейва широка усмивка.

— Разбира се, че си спомням: вас и червеното ви палто — казва той и слуша. — Да, но… Мислех, че ще предложите хипноза?

Сага чува как лекарката се смее на шегата.

— Не — казва той. — Но всъщност наистина трябва да говорим с нея.

Лицето му става сериозно.

— Разбирам, но… най-добре е, ако можем да я убедим… Окей, ще намерим решение… Дочуване.

Докато приключва разговора, той завива по „Белмансгатан“.

— Говорих с Даниела Ричардс — казва Юна на Сага.

— Какво мисли тя?

— Че можем да разпитаме Пенелопе след няколко дни, но първо трябва да я преместим другаде — отказвала да стои в подземната стая…

— Няма по-безопасна.

— Но ако отказва… — колебае се Юна.

— Ще й обясним, че е опасно.

— Тя го знае вече по-добре от нас…

Диса и Юна седят един срещу друг на маса в ресторант на площад „Мусебаке“. Слънчевата светлина огрява салона през големите прозорци с изглед към Стария град, острова Шепсхолмен и блестящата вода. Бяха яли печена херинга с картофено пюре и боровинков сос и тъкмо допиваха последните глътки безалкохолна бира. Роналд Браутигам седи на малката сцена пред черен роял, а десният лакът на Изабел ван Кьолен е повдигнат при движението на лъка.

Музиката спира, последните тонове на цигулката трептят, изчакват пианото и преди края високо вибрират.

Юна и Диса си тръгват от ресторанта, излизат на площада, спират и се поглеждат.

— Какво е това с Паганини? — недоумява тя и оправя яката на ризата му. — Последния път пак говори за него.

Той нежно улавя ръката й.

— Исках просто да се срещнем…

— За да се караме, че не си пиеш лекарството?

— Не — сериозно възразява той.

— А правиш ли го?

— Скоро ще започна да го пия. — В гласа му се долавя нетърпение.

Тя замълчава, светлозеленият й поглед спира върху него за миг. Поема си дъх и предлага да тръгват.

— Във всеки случай музиката беше великолепна. Сливаше се някак си нежно със светлината отвън. Мислех си, че Паганини винаги е бил… еквилибристичен и стремителен… Слушала съм веднъж Юнгве Малмстен да свири Каприз номер 5 в „Грьона лунд“ 37 37 Увеселителен парк в Стокхолм. — Бел.прев. .

— Когато беше гадже на Бенджамин Гантенбайн.

— Сприятелихме се във Фейсбук след толкова години.

Разхождат се, хванати за ръка през Слусен надолу към моста Шепсбрун.

— Може ли да се разбере по пръстите какви тонове свири някой на цигулка? — пита Юна.

— Имаш предвид, без да се чува нищо?

— От снимка.

— Приблизително, струва ми се… зависи колко добре познаваш инструмента — казва тя.

— Но с каква точност?

— Мога да попитам Кай, ако е важно — предлага тя.

— Кай ли?

— Кай Самюелсон от музикалния факултет. Карах шофьорски курс с него, но всъщност го познавам чрез баща ми.

— Можеш ли да се обадиш сега?

— Окей — казва Диса и смръщва вежди. — Искаш да му позвъня сега?

— Да — отвръща Юна.

Тя пуска ръката му, взима телефона, търси сред контактите си и звъни на професора.

— Обажда се Диса — усмихва се тя. — Да не би да прекъсвам обяда ти?

Юна чува весел мъжки глас в слушалката. След кратка размяна на любезности Диса пита:

— В момента съм с един добър приятел, който иска да те попитам нещо.

Засмива се на коментара и пита по същество:

— Може ли да се види какви тонове свири един цигулар… не, изобщо… имам предвид по пръстите.

Юна гледа Диса, която слуша със смръщено чело. Някъде от уличките на Стария град се чува маршова музика.

— Окей — казва Диса след малко. — Знаеш ли, Кай, най-добре е да говориш с него.

И подава слушалката на Юна.

— Юна Лина.

— За когото Диса говори толкова много — допълва Кай Самюелсон с приветлив глас.

— Една цигулка има само четири струни — започва Юна. — Всъщност не би трябвало да може да се свирят много различни тонове…

— Какво имате предвид, като казвате „да се свирят“? — учудва се професорът.

— Най-ниският тон трябва да е свободен „сол“ — казва Юна със спокоен глас. — А някъде има и най-висок тон, който…