Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Можеш ли да посочиш някакъв особен белег? — пита Сага предпазливо.

Пенелопе се впечатлява от гласа на ченгето, лекия фински акцент и недоумява откъде може да знае, че е видяла лицето на преследвача. Видя го, но не знае дали ще може да го опише. Беше за миг. Хвърли му само един поглед през дъжда, минути след като бе убил Бьорн и Осиан.

Би искала да прогони всеки спомен.

Но изнуреното му, почти угрижено лице не спира да се появява на фона на бялата светлина от светкавиците.

Сага Бауер се приближава до Юна, който стои пред прозореца с дупката от куршума и чете дълго съобщение на телефона си.

— Клара Улуфсдотер е говорила с главния юрист, който е разговарял с посланика — казва Юна. — След час трима души ще имат достъп до посолството за четирийсет и пет минути.

— Трябва да отидем там веднага — казва Сага.

— Не е чак толкова бързо — отвръща Юна и се заглежда в площада.

Журналистите се тълпят пред загражденията на полицията около халите.

— Каза ли на прокурора, че трябва да получим стрелкова подкрепа? — пита Сага.

— Ще обсъдим проблема с немската охрана.

— Кои ще влязат? Как ще разсъждаваме?

Юна се обръща към нея.

— Чудя се… колегата, който проследи наемника…

— Стеве Билгрен — напомня тя.

— Да, Стеве Билгрен — повтаря Юна. — Ще може ли да го идентифицира?

— Не е видял лицето, никой не е видял лицето — отвръща Сага и сяда на пода до Пенелопе.

Остава за миг до нея, обляга се на стената и въздиша бавно, преди да зададе първия въпрос.

— Всъщност какво иска от теб този, който те преследва? Знаеш ли защо се случва всичко това?

— Не — предпазливо отговаря Пенелопе.

— Иска да получи снимката, закачена от теб на стъклото на вратата в апартамента ти — казва Юна, застанал с гръб към нея.

Тя свежда поглед и леко кима.

— Знаеш ли защо иска снимката? — пита Сага.

— Не — отговаря тя и се разплаква.

Сага изчаква и казва:

— Бьорн се е опитал да изнудва Карл Палмкруна за пари…

— Не знаех нищо — прекъсва я Пенелопе, възвръщайки спокойствието в гласа си. — Нямах никаква представа.

— Разбрахме — казва Юна.

Сага нежно докосва ръката на Пенелопе.

— Ти ли си фотографът? — пита тя.

— Аз ли? Не… Снимката пристигна в Шведската асоциация… аз съм председател и…

Тя млъква.

— По пощата ли? — пита Юна.

— Да.

— От кого?

— Не знам.

— Нямаше ли и писмо? — настоява той.

— Не, струва ми се…

— Само плик със снимка?

Тя кимва.

— Пазиш ли плика?

— Не.

— Какво пишеше на него?

— Само името ми и Шведска асоциация… без пощенска кутия 2088. Само името…

— Пенелопе Фернандес — казва Сага. — Шведска асоциация за мир и помирение.

— Ти отвори плика и извади снимката — продължава Юна. — Какво видя в този миг? Какво означава снимката за теб?

— Означава?

— Какво видя, когато я погледна? Разпозна ли хората?

— Да… трима от тях… но…

Тя млъква.

— Разкажи какво си мислеше, като гледаше снимката?

— Че някой ме е видял по телевизията — казва тя и събира мислите си, преди да продължи. — Мислех си, че тази снимка, каква по-типична реакция… Палмкруна трябва да е неутрален… а той ходи на концерти, седи и вдига наздравици с шампанско с шефа на „Силенция Дифенс“ и е търговец на оръжия, действащ в Африка и Близкия изток… това всъщност е скандал.

— Какво смяташе да правиш със снимката?

— Нищо — отвръща тя. — Нищо не мога да направя, нещата са такива, каквито са, но в същото време… Спомням си, че мислех да… сега поне знам какво представлява Палмкруна.

— Да.

— Напомня ми за онези идиоти от Миграционната служба, които отпразнували с руско шампанско отзоваването на едно семейство. Празнували отказа на убежище за семейство, търсещо помощ в Швеция, при това с болно дете…

Пенелопе млъква отново.

— Знаеш ли кой е четвъртият на снимката? Жената?

Тя поклаща отрицателно глава.

— Агате ал Хайи — казва Сага.

— Това ли е Агате ал Хайи?

— Да.

Пенелопе се заглежда в нея с големите си тъмни очи.

— Знаеш ли кога е направена снимката? — пита Сага.

— Не, но заповедта за арест на Ал Башир е издадена през юли 2009 година и…

Млъква рязко и се изчервява силно.

— Какво има? — пита Сага, почти шепнешком.

— Снимката е направена след това — казва Пенелопе с треперещ глас. — Нали? Снимката е направена след заповедта за арест на президента.

— Какво те кара да мислиш така? — пита Сага.

— Нали е така? — повтаря Пенелопе.