Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Предпочитаме да ни придружите — казва Сага.

— Колко от нас? — пита Карл Ман.

— Възможно най-много и с възможно най-тежко въоръжение — отвръща Юна.

— Наистина смятате, че е опасен — усмихва се немецът. — Мога да прежаля още двама души.

— Не знаем какво ни очаква след…

— Мислите, че е ранен в рамото — съмнява се Карл Ман. — Не бих казал, че се страхувам.

— Може и изобщо да не е влязъл, може вече да е излязъл от посолството — тихо казва Юна на мъжа. — Но ако е тук, ще трябва да очакваме загуби.

В мълчание Юна, Сага и Пенелопе заедно с трима военни полицаи с карабини и шокови гранати вървят по коридора на нивото на улицата. Сградата на посолството е в ремонт, така че основната му дейност бе преместена на „Артилеригатан“. Но макар че ремонтът не бе приключил, през пролетта се бяха върнали на същото място. Мирише на боя и прясна дървесина, а част от подовете все още са покрити с хартия.

— Първо искаме да се срещнем с посетителите, тези, които не са от персонала — казва Юна.

— Разбирам — отвръща Карл Ман.

С учудващо спокойствие Пенелопе крачи между Сага Бауер и Юна Лина. Някак не й се вярва, че ще срещне преследвача си тук, в посолството. Мястото й се струва прекалено делнично и спокойно.

Но ето че забелязва колко внимателен става Юна, как се променят движенията му, как търси с поглед врати и решетки на отдушници.

Изведнъж се чува писукаща аларма и групата спира. Карл Ман вдига радиостанцията и кратко разговаря с колегата си на немски.

— Алармата на врата, която заяжда — обяснява след това на шведски. — Вратата е заключена, но алармата реагира като отворена от трийсет секунди.

Продължават по коридора и Пенелопе усеща пистолета, който се поклаща в такт със стъпките й.

— Там, в дъното, работи Мартин Шенкел, който е търговски аташе — пояснява Карл Ман. — Има посещение от Роланд Линдквист.

— Бихме искали да ги видим — казва Юна.

— Помоли да не го безпокоят преди обяд.

Юна не отговаря.

Сага хваща Пенелопе за ръката и двете спират, докато останалите продължават до затворената врата.

— Почакайте малко — казва военният полицай на Юна и почуква.

Отвътре отговарят, изчаква, докато получи разрешение, отваря вратата, прекрачва прага и затваря след себе си.

Юна поглежда в далечината към стая без врата. Сив найлон закрива входа. Вижда се купчина от гипсокартон. Найлонът се издува, леко шумолящ, като платно. Прави крачка натам, но долавя нещо зад затворената врата на кабинета на търговския аташе: гласове и силно тупване. Пенелопе се отдръпва назад, готова да побегне.

— Ние ще чакаме тук — тихо казва Сага и изважда пистолета си.

Пенелопе си мисли, че това посолство през пролетта на 1975 година е било окупирано от бандата на Холгер Майнс. Държали са за заложници дванайсет души. Спомня си, че настоявали за освобождаването на Андреас Бадер, Улрике Майнхоф, Гюдрюн Енслин и още двайсет и трима затворници от фракцията „Червената армия“ от затвор в Западна Германия.

По същите коридори са тичали и крещели един на друг, тук са влачели посланик Дитрих Щьокер за косата и са блъскали окървавеното тяло на Хайнц Хилегарт надолу по стълбите. Не си спомняше какво се беше говорило, не знаеше как са изглеждали преговорите, но след като германският канцлер Хелмут Шмит бе съобщил на шведския министър-председател Улуф Палме, че няма да удовлетвори исканията, двама от заложниците били застреляни. Карл-Хайнц Делво крещял с писклив глас, че ще застрелва по човек на час, ако не изпълнят настояванията им.

Сега Пенелопе вижда как Юна Лина се обръща и отива до вратата на стаята на търговския аташе. Другите двама военни полицаи не помръдват. Юна изважда голям, сребристо лъскав пистолет, освобождава предпазителя и чука на вратата.

Някаква миризма като от изгоряло ястие се разнася по коридора.

Юна почуква повторно, ослушва се и долавя монотонен глас, сякаш някой повтаря една и съща фраза. Изчаква няколко секунди, скрива пистолета зад гърба си и натиска дръжката на бравата.

Началникът на военните полицаи Карл Ман стои под лампата, с карабина, висяща до бедрото му. Вижда Юна и се обръща към човека, седнал във фотьойл в отдалечения край на стаята.

— Господин Шенкел, това е шведският инспектор — казва той.

На пода са разхвърляни книги и папки, като че съборени в изблик на гняв от бюрото. Търговският аташе Мартин Шенкел седи във фотьойла, загледан в телевизора. Предават директно футболен мач от Пекин: Германия срещу Китай.