Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Единият от мъжете е в пълен шок. Реве с уплашен и треперещ глас. Други двама военни полицаи помагат на посивял мъж да премине коридора, лицето му е обсипано със сажди, той едва се движи. Жена е прикрила устата си с жилетка и бърза към изхода с уплашени очи.

С пистолет в ръка Карл Ман влиза в тоалетната през хрущящи остатъци от стъкла и плочки. Открива наемника проснат на пода. Все още е жив. Краката треперят, ръцете се лутат объркано. Брадичката и голяма част от лицето липсват. Карл Ман се оглежда наоколо, вижда телта и предполага, че издирваният вероятно е възнамерявал да направи капан, да възпламени ръчна граната, когато е бил изненадан от шоковата и е изпуснал своята.

— Да евакуираме останалите — шепне шефът на себе си и излиза от тоалетната.

Юна избърсва кръвта от ръцете си, свързва се с командната централа за линейка и в това време вижда Пенелопе да се появява от стълбището. Сага я следва по коридора. Очите на Пенелопе изглеждат мътни, като че е плакала с часове. Сага се опитва да я утеши, да я предпази, но тя се противи.

— Къде е той? — пита Пенелопе с напрегнат глас. — Искам да го видя.

— Трябва да излезем — вика Юна. — Коридорът скоро ще пламне.

Пенелопе заобикаля Юна, отива до мъжката тоалетна и вижда мъжа на пода, треперещото тяло и кървящото лице. Надава вой, отдръпва се, връща се в коридора и, търсейки да се подпре на стената, събаря писмо в рамка от канцлера Вили Брант.

Диша ускорено, стомахът й се свива, преглъща и усеща как Сага се опитва да я прегърне, да я дръпне отново на стълбището.

— Това не е той — стене Пенелопе.

— Трябва да излезем — утешава я Сага и я води със себе си.

Персоналът на линейката със защитни маски изнася ранения русокос полицай. Чува се нова експлозия като дълбока въздишка. Стъкла и трески политат по коридора.

Мъж се спъва, подхлъзва се и се изправя. През отворена врата бълва пушек. Як мъжага стои, без да помръдва в коридора, кръв се стича от носа му по ризата и вратовръзката. Полицаите крещят на всички да продължават към аварийния изход. Пламъци се промъкват под една от вратите. Защитната хартия на пода се запалва и огъва на огъня. Двама тичат приведени, хванати за ръце. Жена с подпалена лятна рокля крещи, полицай пръска пяна върху нея.

Юна се задавя от пушека, но успява да влезе в мъжката тоалетна и да разгледа опустошенията от гранатата. Наемникът лежи неподвижно, лицето му е временно превързано с тампони и марля. През дупката от куршума в рамото на черното яке пулсира тъмночервена кръв. Аптечката с оборудване за първа помощ лежи на пода, пръснати са лепенки и тампони, поръсени с прах и счупени плочки. Стените са опушени, на много места е изпопадал фаянсът. Кабините се разрушени, огледалата счупени, вода тече на пода от пукната тръба.

В една мивка лежат седем пълнителя и пистолет марка „Хеклер и Кох“. Зад тоалетна чиния в друга кабина се вижда празната раница на лежащия от груб черен шушляков плат.

Чуват се викове, уплашени гласове и бързи команди. Карл Ман влиза с персонала на линейката в мъжката тоалетна.

— Искам някой да го охранява — казва Юна, посочвайки наемника, когато санитарите вдигат тялото на носилка и го завързват.

— Ще умре, преди линейката да стигне до болницата — отвръща Карл Ман и кашля в ръката си.

— Няма значение, искам да го наблюдавате, докато се намира в района на посолството.

Немецът среща погледа на Юна и дава бърза команда на един от екипа си да пази заловения и да го предаде на шведската полиция.

Огънят тътне високо и пращи, гъст, черен дим превзема коридора. Хора крещят и кашлят. Бързат навън приведени, с уплашени лица. Някой търси Карл Ман по радиостанцията и той се обажда, кляка под дима и говори кратко.

— Все още липсва един човек, трябва да е тук, горе — казва той, кашляйки.

Юна с широка крачка прескача една паднала врата и се приближава към друга, която е затворена. Някаква светлина премигва и после изчезва. Само игривите пламъци се плъзгат в задимения коридор, искри се носят от един отвор.

Силно пращене и тътен, трясък и скърцане като при усукване и трошене на метал.

Юна среща погледа на Карл Ман и му прави знак да се отмести назад. Изважда пистолета си и отваря вратата няколко сантиметра, дръпва се, изчаква за миг и надниква в тъмнината.

Не вижда нищо освен черни силуети на канцеларски мебели пред спуснати щори. Слабо въздушно движение на пода кара Юна да се отмести.

— Евакуирайте мястото — вика някой зад него.