Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Прегледахте ли раната на ръката? — крещи той, изваждайки легитимацията си.

— Какво казваш? — пита шофьорът.

— Пострадалият от бомбата пациент има рана на рамото и аз…

— Едва ли това е най-важното сега…

— Трябва да погледна раната — прекъсва го Юна.

Шофьорът е готов отново да възрази, но нещо в гласа на Юна го кара да спре и да направи каквото му казва.

Юна заобикаля колата и отваря задните врати. Лицето на мъжа върху носилката е превързано, кислород се подава в носа му, тръбичка за слюнка е пъхната в устата. Един от санитарите бързо разрязва черното яке и ризата на пациента и оголва раната на рамото.

Не е от куршум, без съмнение е причинена от нож, дълбока прободна рана.

Юна се дръпва от линейката, претърсва набързо района и среща погледа на Сага между хората и колите. Тя държи пластмасова чаша с вода в ръката си, но веднага щом вижда очите му, хвърля чашата и се забързва след него.

— Отново ще се измъкне — говори той на себе си. — Не бива да му позволим.

Юна се оглежда наоколо, мисли си, че току-що бе видял Пенелопе Фернандес да върви покрай оградата на японското посолство, наметната с одеяло.

— Вземи една пушка — провиква се Юна и се затичва покрай оградата. Завива надясно, но не вижда нито Пенелопе, нито наемника.

Една жена е пуснала елегантните си далматинци да бягат на воля на поляната около Италианския културен институт.

Юна тича покрай осветената бяла сграда, изважда пистолета си и си мисли, че наемникът е бил евакуиран от димящото посолство заедно с всички останали.

Сага вика нещо подире му, но той не я чува, сърцето му бие прекалено бързо, главата му бучи.

Продължава да тича все по-бързо към малката горичка и изведнъж чува пистолетен изстрел. Препъва се в канавката, изкачва се нагоре по едно възвишение и се промъква между дърветата.

Следват още изстрели, кратки и остри.

Той си проправя път през гъстите клони и се озовава на огряна от слънцето поляна. На триста метра вижда Пенелопе под една бреза. Мъж седи до стъблото с клюмнала глава. Пенелопе кляка пред него, но изведнъж нещо се случва. Тя полита напред, но после пада назад. Мъжът държи пистолет, насочен към нея. Юна се затичва, вдига оръжието си и се прицелва, но разстоянието е твърде голямо. Спира, хваща пистолета с две ръце, когато наемникът изстрелва два куршума в гърдите на Пенелопе. Тя се прекатурва и остава да лежи по гръб. Наемникът е изтощен, но отново вдига оръжието към нея. Юна стреля, но не улучва.

Приближава се, бягайки, и вижда Пенелопе да рита с крака, за да се измъкне. Убиецът го поглежда, но отново се обръща към Пенелопе. Гледа я в очите и се цели с пистолета в лицето й. Още един изстрел. Юна чува силен трясък зад себе си. Куршум профучава покрай дясното му ухо и в същия миг кървав фонтан руква зад наемника. Кръвта облива бялото стъбло на брезата. Куршумът е пронизал гръдната кост и сърцето на нападателя. Юна продължава напред, като не спира да се цели в него. Чува се втори изстрел и вижда вече мъртвия мъж да потрепва, когато куршумът се забива в гърдите му, няколко сантиметра над първата дупка. Инспекторът сваля пистолета, обръща се и съзира Сага Бауер на края на гората със снайпер на рамото. Дългата й до кръста руса коса блести на слънчевите лъчи през листата, лицето й е все още съсредоточено, когато сваля оръжието.

Пенелопе се изправя и се премества на слънце. Вторачва се в мъртвеца. Юна се приближава до него, ритва пистолета и опипва шията му, за да е напълно сигурен, че е мъртъв.

Пенелопе разкопчава защитната жилетка, която се свлича на тревата. Прави крачка към Юна, готова всеки момент да припадне. Полицаят я прегръща и усеща умората на притисналата се до гърдите му жена.

Мъжът с обезобразеното лице от мъжката тоалетна в немското посолство е починал само час след пристигането си в болницата. Бил идентифициран като Дитер Грама, секретар на културния аташе. При външния оглед главният патолог Нилс Олѐн открил остатъци от тиксо по дрехите му, белези и рани по китките и шията, от които личало, че е бил вързан по време на експлозията. Когато първоначалният оглед на местопрестъплението бе приключил, а записите от наблюдателните камери анализирани, можеше да се констатира доста точно какво се беше случило: след като е влязъл в кабинета си на втория етаж на посолството, Дитер Грама включил компютъра и получил имейли. Не отговорил на нито едно от писмата, но маркирал три от тях с флагчета. После отишъл в столовата, пуснал еспресо машината да загрее и продължил към тоалетната. Тъкмо щял да отвори вратата на една от кабините, когато видял мъж с бандитска маска да стои пред огледалото на мивката.