Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Не е тайна, че тя се занимава с това — казва Юна.

— Значи Рафаел Гуиди е изпратил убиеца, но… какво иска? Знаете ли? До снимката ли опира всичко?

— Рафаел Гуиди вероятно смята, че ти си фотографът, мисли си, че си свидетел, че си видяла и чула неща, които могат да го разкрият.

— Все още ли вярва в това?

— Вероятно.

— Значи ще изпрати нов убиец?

— Опасяваме се, че е така — отвръща Сага.

— Колко дълго ще ме охранява полицията, ще получа ли нова самоличност?

— Ще обсъдим това, но…

— Ще ме преследват, докато вече не мога да тичам — казва Пенелопе.

Подминават „НК“ 39 39 Луксозен универсален магазин в Стокхолм — „Нурдиска компаниет“. — Бел.прев. и виждат трима младежи на седяща стачка пред елегантния главен вход.

— Няма да се откаже — сериозно потвърждава Юна. — Затова трябва да разкрием цялата афера и ако успеем, тогава няма да има защо да те преследва.

— Няма да се доберем до Рафаел Гуиди, съзнаваме го — казва Сага. — Но можем да разбутаме нещата в Швеция, а за това няма как да не научи…

— Какво?

— Ще започнем със спиране на сделката — обяснява Сага. — Защото търговският кораб няма да напусне пристанището в Гьотеборг без разрешението за износ на Аксел Рисен.

— И защо няма да го подпише?

— Никога няма да го направи — отвръща Юна. — Защото знае за това толкова, колкото и ние.

— Ще спрем сделката и ще арестуваме Понтус Салман и всички останали, които са замесени — допълва Сага.

В буса настъпва тишина.

— Трябва да се обадя на мама — казва Пенелопе.

— Вземи телефона ми — предлага Сага.

Пенелопе го поема, изглежда се колебае, но после набира номера и чака.

— Здравей, мамо, аз съм, Пени. Мъжът, който…

— Пени, звъни се на вратата, трябва да…

— Мамо, чакай — прекъсва я Пенелопе уплашена. — Кой звъни?

— Не знам.

— Чакаш ли някого?

— Не, но…

— Не отваряй — прекъсва я пак Пенелопе.

Майка й казва нещо и оставя телефона. Пенелопе чува стъпките й и повторното позвъняване. Вратата се отваря, чуват се гласове. Пенелопе не знае какво да прави. Гледа Сага и Юна, които я наблюдават внимателно. Нещо пращи в слушалката, бучи странно и после отново се чува гласът на майката.

— Там ли си, Пени?

— Да.

— Някаква жена те търси — казва майката.

— Мен?

Пенелопе облизва устни.

— Окей, мамо. Дай й телефона.

Нещо пращи, после чува женски глас да произнася името й:

— Пенелопе?

— Да — отвръща тя.

— Трябва да се срещнем.

— С кого разговарям? — пита Пенелопе.

— Аз ти изпратих една снимка.

— Не съм получавала никаква снимка — отрича Пенелопе.

— Не се познаваме, но всъщност аз ти изпратих снимката.

Пенелопе мълчи.

— Трябва да те срещна днес, възможно най-бързо — продължава непознатата с тревожен глас. — Изпратих ти снимка с четирима души в една ложа, направих я тайно на 13 ноември 2009 година. Единият от четиримата е мъжът ми: Понтус Салман.

Къщата на Понтус Салман се намира на улица „Роскулсвеген“ в Лидингьо. Строена през шейсетте години, все още радва окото с типичното за онова време качество, макар и леко позахабена. Паркират на чакълената алея пред гаража. Някой е надраскал с тебешир по детински стилизиран пенис на голямата гаражна врата.

Разбират се Юна да чака с Пенелопе в колата, докато Сага тръгва към входа. Вратата е отворена, но въпреки това тя натиска големия звънец с формата на лъвска глава. Три приятни позвънявания, но никой не се появява. Сага изважда глока, проверява пълнителя, освобождава предпазителя, звъни отново и влиза в къщата.

Попада в сутерен и след антрето в просторен хол с кухня и трапезария. През високите прозорци се открива пленителна гледка към пролива и пристанището на остров Лидингьо.

Сага прекосява кухнята, надниква в празната спалня и се връща в антрето, продължава надолу по стълбата и изведнъж чува музика зад врата с надпис Р & Р на месингова табелка. Отваря вратата и музиката се засилва: „Травиата“ на Верди с Джоан Съдърланд.

В края на покрития с плочки коридор се вижда синкав отблясък от осветен басейн.

Сага се промъква напред, опитва се да долови нещо на фона на музиката. Различава стъпки на боси крака по плочките.

Държи оръжието скрито до тялото, върви напред, пътьом забелязва мебели от ратан и няколко палмови дървета. Въздухът е топъл и влажен. Мирише на хлор и жасмин. Стига до голям басейн със светлосин фаянс и с прозорци към градината и морето. Стройна жена на около петдесет години в златист бански стои с чаша бяло вино в ръка до бара. Оставя чашата, когато вижда Сага, и тръгва към нея.