Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Влез вътре — каза Джейн. — Може да се върнат с повече патрони, не бива да стоиш навън…

През цялата нощ и на сутринта Джейн остана до операционната маса. Едва в десет часа предобед си легна на леглото в бараката. Тогава беше сигурна, че е спасила живота на Грей. До вечерта работи, както обикновено, а на следващия ден всичко в болничната палатка беше отново както преди. Малки момченца й помагаха, по-скоро стояха на пост и понякога се преструваха, че не чуват какво казва, когато им се стореше прекалено взискателна.

— Не — прошепна Пенелопе.

— Какво се опитваш да кажеш? — пита Сага.

Пенелопе мисли, че не трябва да изнасят боеприпаси за Судан.

— Нямат право — отсича тя.

— Беше по-добре защитена в подземието — казва Сага.

— Защитена? Никой не може да ме защити — отвръща Пенелопе.

— Знаем къде е, влязъл е в немското посолство, обградили сме сградата…

— Но не сте го заловили — прекъсва я Пенелопе, повишавайки глас.

— Сигурно е ранен, прострелян, ще влезем и ще…

— Искам да ви последвам — казва Пенелопе.

— Защо ще…

— Защото съм видяла лицето му — прозвучава нейният отговор.

И Юна, и Сага потръпват. Пенелопе поглежда Юна.

— Ти беше прав — казва тя. — Видях го.

— Нямаме много време, но ще успеем да направим фоторобот — казва Сага с известно безпокойство.

— Няма значение — обажда се Юна. — Не можем да заловим някого на територията на нечия дипломатическа мисия само по прилика с фоторобот.

— Но ако бъде посочен от свидетел — казва Пенелопе, става и го поглежда спокойно в очите.

Пенелопе стои между Сага Бауер и Юна Лина зад брониран минибус на улица „Скарпьогатан“ пред японското посолство. Те са само на петдесет метра от входа на немското посолство. Защитната жилетка тежи върху раменете й и притиска гърдите.

След пет минути трима души ще получат четирийсет и пет минутен достъп до района на посолството, за да се опитат да разпознаят и арестуват заподозрения извършител.

Пенелопе не възразява, когато Юна окачва допълнителен пистолет в кобур на гърба й. Инспекторът дълго намества ъгъла, за да може лесно да измъкне резервното оръжие.

— Тя не иска — намесва се Сага.

— Не се безпокой — отвръща Пенелопе.

— Не знаем какво ни очаква вътре — казва Юна. — Надявам се всичко да мине спокойно, но ако не се окажа прав, може би това оръжие ще влезе в работа.

Целият район гъмжи от шведски полицаи, агенти от разузнаването, спецчасти и линейки.

Юна Лина гледа останките от изгорялото волво. Останало е почти само обгорялото шаси. Частите са разпръснати на кръстовището. Ериксон вече е открил една капсула и остатъци от нитроамини.

— Вероятно хексоген — казва той и намества очилата на носа си.

— Експлозивна смес — допълва Юна и поглежда часовника си.

Немска овчарка обикаля около краката на един полицай, ляга на асфалта и диша тежко с увиснал език.

Спецчасти съпровождат Сага, Юна и Пенелопе до оградата, където четирима немски военни ченгета ги очакват с намръщени лица.

— Не се безпокой — обръща се Сага внимателно към Пенелопе. — Само ще го идентифицираш, след това ще те изведем навън. Служителите по сигурността в посолството ще изчакат, преди да го изкарат, докато не си в безопасност.

Як полицай с луничаво лице отваря вратата, пуска ги в двора на посолството, поздравява любезно и се представя: Карл Ман, шеф на охраната.

Следват го до главния вход.

Сутрешният въздух е все още хладен.

— Става въпрос за изключително опасен човек — предупреждава Юна.

— Разбираме, информирани сме — отвръща Карл Ман. — Но съм тук през цялата сутрин, има само дипломати и немски граждани.

— Можете ли да ни покажете списък? — пита Сага.

— Мога само да кажа, че в момента преглеждаме записите от наблюдателните камери — обяснява Карл Ман. — Защото си мисля, че колегата ви е сгрешил. Струва ми се, че извършителят се е промушил покрай оградата, вместо да влезе, просто е заобиколил посолството и е продължил по поляната към кулата на радиото.

— Възможно е — не възразява Юна.

— Колко души има в сградата? — пита Сага.

— Приемно време е и сега има четири срещи.

— С четирима души?

— Да.

— А колко е персоналът? — пита Сага.

— Петнайсет.

— А охраната?

— В момента са петима — отвръща той.

— Само толкова?

— Да.

— Няма дърводелци или бояджии, или…

— Не.

— Общо двайсет и пет — казва Сага.

— Сами ли ще обиколите в началото? — пита сдържано Карл Ман.