Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Отвори вратата — казал той. — Иначе ще убия полицая, ще звънна на съседите и ще ги убия. Ще започна със съседната врата.

Евелин се предала бързо, нямала повече сили. Надеждата й угаснала, когато разумът й казал, че никога няма да избяга от Йозеф. С треперещи ръце отключила вратата и пуснала малкия си брат. Единствената й мисъл била, че по-скоро би умряла, отколкото да му позволи отново да убие някого.

Рейне разказва събитията доколкото може, според това, което е узнал. Предполага, че Евелин е искала да помогне на ранения полицай и да предотврати други убийства, и затова е отворила вратата.

— Якобсон ще се оправи — казва той. — Тя го е спасила, като се е подчинила на брат си.

Кенет поклаща глава:

— Какво им става на тези хора?

Рейне уморено се почесва по челото:

— Тя спаси живота на дъщеря ти.

Кенет внимателно почуква на вратата на стаята на Симоне и я открехва. Пердетата са дръпнати и лампите загасени. Той присвива очи в тъмнината. На едно канапе вижда нещо, което би могло да бъде дъщеря му.

— Симоне — тихо пита той.

— Тук съм, татко.

Гласът идва от канапето.

— Искаш ли да е толкова тъмно? Да запаля ли лампата?

— Не мога, татко — прошепва тя след малко. — Не мога.

Кенет прекосява стаята пипнешком, сяда на канапето и прегръща дъщеря си. Тя започва да хлипа силно и сърцераздирателно.

— Веднъж — прошепва той и я погалва, — когато минавах покрай детската ти градина с патрулната кола, те видях да стоиш там с лице към оградата и да плачеш. От носа ти течаха сополи, беше мокра и мръсна и персоналът не правеше нищо, за да те утеши. Просто седяха и си говореха, напълно безразлични.

— Какво направи? — прошепва тя.

— Спрях колата и дойдох при теб.

Усмихва се сам на себе си в тъмното.

— Веднага спря да плачеш, хвана ръката ми и дойде с мен.

Той млъква.

— Само да можех да те хвана за ръка и да те отведа вкъщи и сега.

Тя кима, накланя глава към него и после пита:

— Чул ли си нещо за Сим?

Той я погалва по бузата и се чуди за миг дали да й каже истината, или не. Лекарят грубо му беше обяснил, че Шулман е загубил прекалено много кръв. Има сериозни мозъчни увреждания. Няма спасение. Никога повече няма да се събуди от комата.

— Още не знаят — внимателно казва той. — Но…

Той въздиша.

— Не изглежда добре, миличка.

Тя се тресе от ридания.

— Не мога, не мога — плаче тя.

— Хайде, хайде… Обадих се на Ерик. На път е.

Тя кима.

— Благодаря, татко.

Той отново я погалва.

— Наистина не мога повече — прошепва Симоне.

— Не плачи, миличка.

Тя плаче силно и безутешно.

— Не мога повече…

В същия миг вратата се отваря и Ерик пали лампата. Прекосява стаята, сяда от другата страна на Симоне и казва:

— Слава богу, че си добре.

Симоне притиска лицето си в гърдите му.

— Ерик — приглушено казва тя в палтото му.

Той я гали по главата. Изглежда много уморен, но погледът му е ясен и остър. Тя мисли, че той е мирис от дома им, мирис от семейството.

— Ерик — сериозно казва Кенет. — Трябва да знаеш нещо важно. Ти също, Симоне. Преди малко говорих с Айда.

— Каза ли нещо? — пита Симоне.

— Исках да им кажа, че сме хванали Уайлорд и другите — казва Кенет. — Не исках да се страхуват повече.

Ерик го гледа въпросително.

— Това е дълга история, ще ти разкажа, когато имаме време, но…

Кенет си поема въздух и казва с дрезгав, уморен глас:

— Някаква жена се свързала с Бенджамин няколко дни преди изчезването му. Представила се е за истинската му, биологична майка.

Симоне се освобождава от Ерик и поглежда Кенет, избърсва сополите от носа си и пита с прояснен, разчувстван от плача глас:

— Истинската му майка ли?

Кенет кима:

— Айда ми каза, че тази жена му е давала пари, помагала му е с домашните.

— Това е лудост — прошепва Симоне.

— Дори му е дала друго име.

Ерик поглежда Симоне, после поглежда Кенет и го моли да продължи.

— Да — казва Кенет. — Айда ми разказа, че онази жена, която казала, че му е майка, твърдяла, че истинското му име е Каспер.

Симоне вижда лицето на Ерик да застива и усеща как я обзема страх, който я събужда на мига.

— Какво има, Ерик? — пита тя.

— Каспер? — пита Ерик. — Наричала го е Каспер ли?

— Да — потвърждава Кенет. — Отначало Айда не искаше да ми каже нищо, била обещала на Бенджамин, че…

Той млъква. Ерик силно е пребледнял и изглежда, като че ще припадне. Става, прави няколко крачки назад, почти се спъва в масата, блъска се в едно кресло и излиза от стаята.