Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Но на Шарлот си помогнал — възразява Юна.

— Така изглежда — тихо казва Ерик.

Точно след кръговото движение прекосяват влакови релси, завиват вдясно на спортното игрище, минават през един поток и спират до големите сиви блокове.

Юна посочва жабката.

— Би ли ми подал отново пистолета?

Ерик отваря жабката и му подава тежкото оръжие. Юна проверява цевта, пълнителя и предпазителя, преди да го сложи в джоба си.

Бързо прекосяват паркинга и минават покрай площадката с люлки, пясък и катерушка.

Ерик посочва входа, поглежда нагоре и вижда, че на почти всички балкони има светещи лампички и сателитни чинии.

От вътрешната страна на заключената врата на входа стои възрастна жена с проходилка. Юна почуква и маха весело. Тя ги гледа и поклаща глава. Юна показва полицейската си легитимация през стъклото, но тя отново само поклаща глава. Ерик търси в джобовете си и намира пощенски плик с квитанции, които трябваше да занесе в счетоводството. Приближава до вратата, почуква и показва плика. Жената веднага се придвижва до електрическата ключалка и натиска копчето.

— Това пощата ли е? — пискливо пита тя.

— Експресна поща — отговаря Ерик.

— Тук е такава врява — прошепва жената към стената.

— Какво казахте? — пита Юна.

Ерик разглежда таблото с имена и намира Вероника Андершон на първия етаж. Тясното стълбище е надраскано с червен спрей. От шахтата за боклук мирише неприятно. Спират пред вратата, на която пише Андершон, и позвъняват. Нагоре и надолу по стълбите има следи от кални детски ботуши.

— Позвъни отново — казва Ерик.

Юна отваря процепа за пощата и се провиква, че има писмо за нея от наблюдателницата. Ерик вижда как главата на инспектора е отблъсната като от вълна.

— Какво има?

— Не знам, но искам да изчакаш отвън — казва Юна с притеснен поглед.

— Не — отговаря Ерик.

— Ще вляза сам.

Зад някоя от вратите на първия етаж се чупи чаша. Юна изважда кутийка с два тънки стоманени инструмента. Единият е огънат на върха, а другият много прилича на тънък ключ.

Като че ли прочел мислите на Ерик, Юна промърморва, че е напълно в реда на нещата да влезеш в апартамент без съдебно решение за обиск.

— Според новия кодекс е достатъчно да има сериозни основания — казва той.

Току-що е вкарал първия инструмент в ключалката, когато Ерик протяга ръка и натиска дръжката. Вратата не е заключена. Когато отварят, ги лъхва силна смрад. Юна изважда оръжието си и прави рязък знак на Ерик да чака отвън.

Ерик чува как силно бие сърцето в гърдите му, чува бученето на кръвта в ушите си.

Тишината вещае нещо ужасяващо. Бенджамин не е тук. Лампите на стълбището изгасват и тъмнината го застига. Не е съвсем тъмно, но очите му трудно откриват опорни точки.

Изведнъж Юна се появява пред него.

— Мисля, че трябва да дойдеш с мен, Ерик — казва той.

Влизат и Юна запалва лампата. Вратата на банята е широко отворена. Миризмата на разложение е непоносима. В захабената вана без вода лежи Ева Блау. Лицето й е подуто и около устата й лазят мухи. Синята блуза се е вдигнала; коремът е издут и синьо-зелен. По двете й ръце има дълбоки черни разрези. Платът на блузата и русата коса са слепнали със съсирената кръв. Кожата й е светлосива и по цялото тяло се вижда добре очертана кафява мрежа от кръвоносни съдове. Застоялата кръв е изгнила във венозната система. По краищата на очите, ноздрите и устата са се събрали малки жълти яйца на мухи. Кръвта е преляла от канала и е потекла върху малката постелка за баня. Ресните и краищата й са потъмнели. До тялото във ваната лежи кървав кухненски нож.

— Това тя ли е? — пита Юна.

— Да. Това е Ева.

— Мъртва е най-малко от седмица — изрича той. — Коремната кухина е доста подута.

— Виждам — казва Ерик.

— Значи не тя е отвлякла Бенджамин — отбелязва Юна.

— Трябва да помисля — казва Ерик. — Предполагах…

Поглежда през прозореца и вижда ниската тухлена сграда от другата страна на железопътната линия. Ева е могла да вижда Залата на Царството от прозореца си. Той мисли, че това вероятно я е карало да се чувства по-сигурна.

Четвъртък преди обяд, седемнайсети декември

Симоне изведнъж усеща капка кръв да се стича от долната й устна. Прехапала се е, без да забележи. Цялата й енергия е нужна, за да отклони мислите си. Баща й е бил блъснат от кола и от няколко дни лежи в една сенчеста стая в болница Санкт Йоран, и никой все още не може да прецени колко сериозно е пострадал. Единственото, което знае, е, че ударът е могъл да го убие. Главоболието като стоманено менгеме е стегнало главата й. Изгубила е Ерик, може би е изгубила Бенджамин, а сега е възможно да загуби и баща си.